Освен нови придобивки, представянето на колекцията ми ще включва и тези нeща, които вече са в нея. За начало съм избрал една сабя от вид, за който се знае твърде малко на този етап.
На картата на ислямските оръжия от Северна Африка, отделните региони си имат характерни оръжия – от Мароко са кумаята, сбулата и мароканския саиф (наричан от колекционерите нимча), от Алжир също нимча и флиса на Кабилите, от Сахара и Сахел такубата, от Судан суданския саиф (наричан каскара от колекционерите). Но в източната част на северно-африканското крайбрежие, в Египет и Либия липсват характерни форми. Моето предположение е, че в тези вилаети на Османската Империя, поради близостта с центъра на империята в Истанбул, са били популярни типичните османски оръжия, вкл. и тези от Балканите. Mестни форми в Северна Африка са се зародили в по-западните части на империята, където влиянието е било по-слабо, като например флисата на кабилите, възникнала като имитация на ятаганите на еничерите, разположени там и впоследствие узурпирали властта. Мароко, на чиито гранции експанзията на империята е спряна, съответно се отличава с най-много собствени форми. Алжир и Тунис в голяма част от историята преди европейската колонизация са били само номинално част от Османската Империя, докато Либия остава под директен контрол на Високата Порта чак до 1913 г., а Египет до Наполеоновите войни.
Това обаче не е съвсем вярно, защото поне от западната част на Либия има специфична сабя, която обаче е много слабо позната. За този вид сабя е характерна дръжка от рог или дърво от три отделни чати – ръкохватка и долен и горен предпазител. Остриетата са обикновено вносни европейски, от германски и английски саби то 18-и век и началото на 19-и век, вероятно станали военен излишък към края на 19-и век, но популярни и търсени в Тунис и Триполи. Много рядко се срещат и с по-стари прави остриета, отново европейско производство. Тези саби ги няма публикувани никъде, освен една в книгите на Тири, където ca описани като вид такуба. В Кралските Оръжейни в Лийдс има една, описана като тунизийска. Има и една снимка на търговец на оръжия от Триполи, направена от чешки пътешественик в региона между 1898-а и 1906-а година, която пускам и тук. Уви, това е всичко, което знам на този етап.
Моята е с извито острие, вероятно от хусарска сабя немско производство с типичните за края на 18-и и началото на 19-и век астрални мотиви – слънце и звезди. Тези маркировки са произлизат от Петер Мюних, солингенски майстор, работил в края на 16-и и началото на 17-и век. Впоследствие са копирани масово, от шотландски баскетхилт мечове до кавказки шашки. Аз имам един марокански саиф с такива маркировки, така че очевидно са били популярни и в Магреба. За щастие е запазена и канията – в някои отношения прилича на такуба, а в други, като например на шева от едната страна, на османска кания. Това всъщност е логично с оглед на мястото, от където предполагаемо са тези саби.
Тези тунизийски и либийски саби(и мечове) не са най-красивите на света, но до голяма степен олицетворяват всичко това, което ме е запалило по ислямските оръжия от Африка – редки за намиране и загадъчни, смесица от местен стил, европейски остриета и близко източно влияние.