Наколекционеритена хладни оръжия са известни група къси саби, обикновено с Р-образна дръжка от рог, определени в каталога на Антъни Тири “Ислямски Оръжия: Магриб до Могул” като берберски, по-точно от Южно Мароко и някогашната Испанска Сахара. На какво се базира това определение не е ясно. Тири само споменава, че в резултат на испанското присъствие в тази част на Мароко е имало силно испанско влияние и внос на испански остриета.
Освен дръжките, другите характерни черти на тази група саби са късите, често скъсени от по-дълги саби остриета с един широк канал. На някои, върхът завършва с шип разположен от към гърба на острието. Каниите са кожени и завършват с продължение, което завива под прав ъгъл спрямо дръжката и острието.
Преди години добавих една такава сабя вколекцията си, с идеята че е част от арсенала на Северна Африка. При почистването на острието се прояви надпис на испански: Para Los Valientes Dominicanos (За Храбрите Доминиканци). Това ми се стори леко необичайно като за берберско оръжие. След известно време се появи друга къса сабя, пак с надпис на испански, този път No Me Saques Sin Razon (Не Ме Вади Без Причина). Това е доста популярно испанско мото върху оръжия предимно от Новия Свят от 18-и и 19-и век. Аз добавих и нея вколекцията си, а обяснението за испанските надписи беше че в Южно Мароко по време на испанското колониално присъствие са внесени испански остриета, приспособени от берберите за техните саби.
Впоследствие в интернет намерих снимки на още една такава сабя с испански надпис, който беше Para Los Valientes Cibaenos (За Храбрите Сибаеньос), по името на Сибао, регион в Доминиканската Република. За съжаление, тя не е в моята колекция. Три надписа на испански, от които два с директна асоциация с Доминиканската Република не са съвпадение, а доста ясна тенденция, сочеща към произход от испаноговорящата част на Хиспаньола.
По-старите изследователи като Стоун и Бютен не показват тези оръжия в книгите си. Това само по себе си нищо не доказва, но Бютен специално епрекарал дълго време в Мароко и дорри е написал книга за мароканските саби и ножове, така че е малко странно да пропусне тези образци, ако наистина са от там. В някогашния военен музей в парка Монтжуик в Барселона в една от витрините има две такива саби, заедно с други испански колониални оръжия от Мексико и Карибите. Снимката беше направена от Тошко Станев, но уви, на нея надписът не се виждаше. Когато отидох в Барселона, музят тъкмо беше закрит, за да бъде пренесен другаде, защото сградата, в която се помещаваше трябвало да бъде превърната в мемориал на жертвите на Франко и в град като Барселона със стотици музеи за неща от модерното изкуство до шоколада нямало място за музей на оръжия.
За щастие, Испанският Национален Военен Музей, макар и преместен от центъра на Мадрид в Алкасара в Толедо, все още съществува. Там, из една от залите посветени на испанската армия през 19-и век и разпадането на Испанската Колониална Империя има една витрине, с една такава сабя, за която пише просто и ясно, че е “Мачете от Доминиканската Република”.
Това трябваше да е краят на мистерията, но беше намерена снимка на витрината от Монтжуик, на която едва едва се вижда надпис, според който това са “марокански мачетета с английски остриета”, предполагаемо от саби за леката кавалерия М.1796. Надписът е бил сложен от Дон Хуан Калво, изследовател на испански колониални оръжия. Запитване до Сеньор Калво обаче произведе следния отговор: Los machetes de su interés, tengo entendido son dominicanos, propios de la etnia de la Isla de Santo Domingo. Esto me fue informado con posterioridad a la clausura del Museo, por lo que en su ficha me limite a anotar el origen apuntado por el coleccionista que cedió estas piezas. В превод: “Тези мачетета, към които проявяваш интерес, доколкото разбирам, са доминикански, притежавани от етническото население на остров Санто Доминго(друго име за Хиспаньола). Бях информиран за тях след закриването на музея и направих бележка за произхода им след като това ми беше посочено от колекционера, който е дарил тези екземпляри.”
За мен това слага точка на теорията за берберски произход и употреба на тези мачетета. Очевидно е, че са от Доминканската Република, от средата на 19-и век и ползвани във войната срещу Хаити. Уви, засега няма снимка на доминикански войници с тези мачетета, но съществуващите факти сочат единствено и само в тази посока. В крайна сметка, моите две мачетета не се вписват вколекцийта ми от африкански ислямски оръжия, но пък остава удовлетворението от разрешаването на загадката за произхода им.