През османския период в Босна е имало много оръжейни центрове, както за огнестрелно, така и за хладно оръжие. Предмет на този пост не са всички възможни ножове някога произвеждани в Босна в последните пет века, а за произвежданите в големи количества ножове с дръжки с характерна украса от края на 19-и и началото на 20-и век, по времето когато Босна е била част от Австро-Унгарската Империя.
Тези ножове като цяло не представляват някаква рядкост, а са сравнително лесни и достъпни за придобиване. Въпреки това, в англоезичната литературa липсва подробна информация за тях – има ги снимани в някои каталози на колекции. Най-много на брой са представени в една книжка на Херман Хисторика за ножовете от Близкия Изток.
На размери варират от 20 до 50 сантиметра обща дължина, като по-малките по размери образци преобладават. Остриетата са предимно прави и едноостри. Най-характерната особеност на тези ножове са дръжките, изработени от два чирена от кост и украсени с набивки от бронз. Конструкцията е с ходна с тази на ятаганите, с бронзова лента между чирените, които в помела имат малки уши. На някои дръжки чирените са оцветени в зелено. Каниите са от две дървени половини, покрити с тънка бронзова ламарина или по-рядко с черна кожа.
Дръжките са най-атрактивната и интересна част от тези ножове. В украсата преобладават два мотива – кръг с точка в средата и кръг с три точки, разположението на които прилича на модерния символ за радиоактивност. Тези мотиви са типични не само за Босна, а се срещат по целите Балкани, например на дръжките на т. нар. aширтмалии (украсени овчарски ножове). Символът с точката в кръг специално е изключително универсален и разпространен на много места по света. Произходът е вероятно соларен, макар че Соня Семерджиева от Етнографския Музей в Пловдив предлага и интерпретация в мюсюлмански контекст – точката в средата изобразява Аллах, а кръгът около него е вселената. Другият символ с трите точки също е с дривен произход. Такава конфигурация от три точки се среща върху знамето на Тимуридите, където символизира мир. Украсата по дръжките на по-луксозните образци се допълва от месингови или сребърни пирончета. Някои дръжки са със спираловидна резба, подобно на бурмалиите от Делиормана. Лентите между чирените са украсени с характерни за Балканите зиг-заговидни линии а към помела често имат пъпки, които имитират коралите и камъните, слагани по лентите на ятаганите.
Остриетата са изработени по същата традиционна технология като овчарските ножове, с острие от високо въглеродна стомана вложено в гръб от по-мек материал. На по-дългите и луксозни образци, гърбът е изпилен и украсен. Най-честата маркировка е с формата на шамшир, който погледнат от определен ъгъл е стилизирана буква f, за Фоча, най-големият център на ножарството в Босна и известен с ятаганите си със сребърни дръжки и кании. На някои от ножовете има поставени надписи чрез кофтгари технологията – почти винаги Сараево и година, а много рядко и Мостар. Датите са неизменно от периода между 1878-а г. до Първата Световна Война, когато Босна и Херцеговина са част от Австро-Унгарската Империя.
Какво е било предназначението на тези ножове? С оглед на късната им поява и масово производство, изглежда че те са били предназначени за подаръци и сувенири за австро-унгарските офицери и държавни служители в Босна. По това време ориентализмът е на мода в цяла Европа и занаятчии от Северна Африка до Индия и Юго-Източна Азия произвеждат традиционни оръжия с различно ниво на качество, за да задоволят западното търсене. Босненските ножове се вписват в тази тенденция и това обяснява защо на изработката на дръжките им е отделено толкова внимание.
Сувернирният характер и сравнително късната датировка на тези босненски ножове може би обяснява защо те не са предмет на интерес от изследователите. Въпреки това те съчетават в себе си традиционни техники на изработка и украса и са интересна част от развитието на ножовете на Балканите.