Първата придобивка за колекцията тази година е тази брадва от Судан. Когато става дума за судански оръжия от времето на махдистите, винаги възниква въпросът дали са с бойно или церемониално предназначение. Двете всъщност на са взаимоизключващи се – един предмет може да е функционално оръжие и същевременно да има важно церемониално и религиозно значение.
Брадвата се състои от дръжка, и две бойни глави – едната брадва, с форма на полумесец, а другата връх на копие. Дръжката е покрита изцяло с кожа от влечуго, почти сигурно нилски варан – такава кожа се среща често върху судански оръжия от 19- век. Размерите за разлика от церемониалните скиптъри, за които писах преди почти година са напълно във фунционалния диапазон: дължината от края на дръжката до върха на копиито е 78 см. Главата на брадвата по форма наподобява персийските табарзини, от които сигурно е вдъхновена, но е направена в Судан. Не е покрита с тулут, както много оръжия от махдисткия период, а вместо това е украсена с геометрични мотиви и изображение, което прилича на риба. Втулката на копието е изключително проста и изкована по същия начин като втулките на копията от суданските скиптъри – от две парчета стомана огънати едно към друго. И копието, и главата на вбрадвата не са стабилно закрепени – просто са нанизани върху дървото и в момента са хлабави и биха паднали при първото замахване, но е възможно дървото да е изсъхнало с времето (век, век и половина откакто този предмет е създаден) и някога сцеплението да е било доста по-добро. В долния край на дръжката има закачена кожена ремъчка от около 18 см, която да се увива около ръката, което предполага че някога брадвата е била предназначена за ползване и размахване, независимо дали в битка или по време на ритуали.
Основното оръжие на махдистите са били пленените египетски ремингтони, дългите копия и мечовете, които днес наричаме “каскара”. Брадвите се срещат по-рядко, което води до въпроси за това какво точно е било основното предназначение на брадвите в махдистката армия, след като не са били от най-популярните оръжия. Много от тези брадви са украсени с надписи от корана и понякога главите са просто изрязани от стоманен лист, а не изковани. Функционалността на такива предмети като оръжие е съмнителна и е възможно да са служили като своеобразен символ на ранк в армията или като религиозни стандарти, които да повдигат бойния дух на намиращи се наблизо войници. Брадвата е и важен атрибут на дервишите. Въпреки че Мухамад Ахмад, т.нар. Махди забранява дервишите, суфизмът е бил силно популярен в Судан и персийското културно влияние много силно. В Персия един от дервишките атрибути е брадвата, която е служила за самоотбрана на дервишите и като символ на ордените им. Съществуват судански брадви от времето на махдисткото въстание, които са с глави внесени от Персия, с характерната за епохата Каджар украса по тях.
Моята брадва е вдъхновена от персийските табарзини, но е изцяло произведена в Судан. Вместо с тулут, е украсена с геометрични и зооморфни мотиви, които свидетелстват за значението на древните анималистични поверия дори и по времето на махдистите. Заедно с церемониалните скиптри тя е реликва от махдистките армии, за които ритуалното значение на оръжията е било толкова важно, колкото и функционалното.