Ротенбург е малко градче в северо-западния край на Бавария, с много добре архитектура от късното средновековие. В един бивш манастир в единия край на Ротенбург се намира градският музей, в който се помещава колекцията Бауман. Херман Бауман е местен индустриалец, който е събирал старинни оръжия в продължение на 40 години. Колекцията е пример за това какво може да бъде постигнато благодарение на комбинация на страст и финансови възможности. Посетителят първо влиза в голяма зала, пълна с оръжия и доспехи от късното средновековие до 1700-те. За съжаление някои от предметите са със съмнителен произход. Най-яркият пример за това е са изложени археологически на меч, с острие от композитен дамаск, измислен сребърен ефес и кания от омански меч. Който го е правил, го е доукрасил с позлатен надпис от едната страна и гравиран надпис като на мечовете от арсенала на мамелюците в Александрия от другата. Такива неща са нормални – на всеки от нас се е случвало да прави грешки и да се набута с ментета, колкото и да се стараем да го избегнем. Сега прадстевете си да колекционирате с размаха на Херман Бауман в продължение на четири десетилетия – ще има грешки, няма как. Но за съжаление такива предмети поставят под съмнение и останалите в колекцията и човек се чуди кои са истински и кои, реплики или доукрасени за вдигане на стойността.
След като приключим с тази зала, малък коридор с експонати от 30-гоидишната война ни води в една малка стаичка, където са изложени археологически находки на оръжия от ранното средновековие, античността и чак до каменната ера. След тази стая мислех че това е всичко и тръгнах набързо през манастира, но попаднал на още една голяма зала, посветена на ловните оръжия. Правилото във всеки немски музей с оръжия да има и цял куп ловни не е нарушено и тук. Качеството и количеството са впечатляващи, а най-интересните експонати са един калъч на Жером Бонапарт и една ловна шпага на Мария Антоанета. Това вече е краят на колекцията, но човек спокойно може да прекара цял ден само в този музей, а аз имах само около час. Въпреки съмнителните експонати, колекцията ми хареса много и с удоволствие бих се върнал някой ден да разгледам пак.
