Този кинжал от моята колекция не е нито от рядък тип, нито с острие от дамаск или нещо друго кой знае колко забележително по него. Но показва как тези ножове са се утвърдили на Балканите в края на 19-и век, с характерни за нашия регион промени в украсата и формата.
Дръжката на кинжала е директно взаимствана от кавказките кинжали, но острието е съвсем различно. То е едноостро и двустранно заточено в третината откъм върха. Откъм гърба са издълбани два тесни канала. От едната страна острието е гравирано с флорални и рибни мотиви, които позволяват да го определим като гръцко на базата на подобни гравировки по други оръжия, и e датирано от 1894-а година. Друга интересна черта на острието е че е изковано от голяма пила. В някои места, където не е напълно полирано личат ромбчета, останали от зъбците на пилата при прековаването. Индустриално произведени пили като източник на добра стомана са били ползвани из цял свят през този период.
Дръжката от друга страна е от кавказки тип, но с балкански привкус. Направена е от две половини тънка ламарина, запоени една към друга и към острието. На помела и предпазителя има пъпки, които имитират декорациите, покриващи нитовете на кавказките кинжали, но тук те са изцяло декоративни като не изглежда дръжката да е занитена към опашката на острието. От всички страни дръжката е украсена със зиг-заговидна линия, както е характерно за Балканите и Мала Азия в края на 19-и век и началото на 20-и век. Канията е от две дървени половини покрити с червена кожа.
Този гръцки кинжал не е сред най-ценните в колекцията ми, но за сметка на това показва как кавказките кинжали са били възприети и видозименени на Балканите в края на 19-и век. От него можем да научим повече за историята на оръжията отколкото например от някой от хилядите кубачински кинжали покрити целите със сребро от същия период.