Китай е огромна страна, с голям брой малцинства, които имат своите традиции по отношение на приложното изкуство. Това се отнася и до хладното оръжие, където има много регионални разлики и тънкости. Това не е регион, от който съм се инересувал и познанията ми за него са слаби. Не съм имал и много неща от Китай в колекцията, като в момента съм запазил единствено едно ножче.
То е изработено и носено от бонаните в Северо-Западен Китай – там, където някога е свършвала Великата Китайска Стена и е започвал Пътя на Коприната. Бонаните са мюсюлмани по религия и се предполага че произлизат от монголски и централно азиатски гранизони, заселени в тази част на Китай през средновековието. Традиционните им занаяти са земеделие и ножарство, което обяснява защо ножовете им се срещат често, въпреки малкия им брой – около 17,000 според официалната статистика.
Късото острие с един канал е доста семпло в сравнение с дръжката и канията, за които са били положени сериозни усилия. Дръжката е от два чирена, нитовани към опашката на острието – задният от рог, а предният от кост и украсен с вездесъщия и почти универсален соларен мотив на точка в кръг. Преходът между острието и дъжката е изработен от някакъв бял метал, може би алуминий. Помелът е от слоеве метал и рог, като опашката на острието е заклепена към него за максимална здравина на цялата конструкция. Канията е метална и цилиндрична по форма, украсена с кожа от скат и тел в края откъм отвора. Отзад е закребена специална пластина с халка, за която да бъде прикрепен ремък към колана. Както е типично за оръжията от Централна Азия, дръжката влиза отчасти в канията.
Другият нож, който имах от този край на света беше от Източен Тибет или Бутан. Беше сравнително стар нож от първата половина на 20-и век и предназначен за ползване в местната култура, а не за сувенир. Острието беше значително по-масивно от бонанския нож с един тесен, едва доловим канал към гърба. Дръжката и накрайниците на канията бяха от стомана с гравирана флорална декорация, а канията дървена покрита с черна кожа. Такива автентични образци на този тип ножове са трудни за намиране сред огромната бройка съвременни сувенири, но реших да се разделя с него за да освободя място за други придобивки.
Бонанският нож обаче го запазих, защото въпреки че вероятно не е особено стар, е много добре направен и е малък и не заема много място. Един образец на ислямско оръжие от края на Източен Туркестан е достатъчен засега.