В този пост продължавам с размислите си по любимата ми тема – нимчите и техния произход. Тук ще разгледам две нимчи – една продадена в скорошен аукцион на Бонамс и още една, публикувана преди повече от век от Шарл Бютен. Двете се отличават с това, че помелът на дръжката е във форма на глава – на едната на лъв, а на другата на чудовище. Това е не само необичайно за тези дълги хладни оръжия, но също така дава потенциални улики за произхода на формата на ръкохватката.
По отношение на предпазителя, както е ставало дума в предишни постове, той е почти сигурно взаимстван от южно-европейски оръжия и в частност италианската сторта. Този аргумент е направен по убедителен начин от Антъни Норт още през 1975-а година. Но ръкохватките на нимчите нямат нищо общо с тези на сторта или други оръжия от Средиземноморието от 16-и и 17-и век, когато се предполага нимчата като форма да се е появила. Техният произход трябва да бъде търсен другаде.
Първата нимча е от аукцион на Бонамс през 2015-а година. Тя е с право, двуостро острие без надписи и маркировки, каквито се срещат на нимчи а и на други дълги хладни оръжия от Оман и източното крайбрежие на Африка. Дръжката е облицована със сребро с флорални украси, като помелът има формата на лъвска глава. Тези украси и лъвската глава загатват за предмет, произведен в Индия. Предпазителят е с три характерни разклонения и полукръгъл пръстен. По средата на пръстена има четирилистно цвете, което на форма прилича на четирилистните цветя, които се срещат на занзибарските нимчи и които може би са по-късна, опростена форма на този мотив. Същевременно краищата на разклоненията са във формата на многостенни цветни пъпки, което е характерно за алжирските нимчи от 17-и и 18-и век. Цялата комбинация е доста забележителна – това е оръжие, произведено най-вероятно в Индия, с предпазител, който комбинира характеристики на нимчи едновременно от Магреба и от Оман/Занзибар.
Другата нимча е публикувана в книгата на Шарл Бютен, под номер 1005 в табла ХХХ и XXXII. Бютен пише, че тази нимча е “арабска” и я датира като 16-и или 17-и век. Той е живял и работил в Мароко, така че със сигурност е знаел кои оръжия са от Магреба и кои, не. Дали датировката му е вярна е друг въпрос, но това оръжие изглежда като да е поне толкова старо, колкото другите стари запазени нимчи достигнали до нас, т.е. 17-и век най-късно. Тази нимча е интересна с много неща. Острието е дълго (89 см) и извито и Бютен го определя като европейско, вероятно дори френско. Помелът е във формата на глава на чудовище, нещо уникално за този тип оръжия. Предпазителят е без пръстен, като разклоненията също завършват в глави на чудовища. Разклонения като глави на чудовища има на занзибарските нимчи от тип 3 по моята типология, като на по-качествените образци чудовищата не са просто стилизирани, но се виждат добре (за справка книгата на Хейлс).
Какво е значението на това, че две нимчи имат помели във формата на животно и чудовище? Като за начало, това е нещо изключително рядко за ислямските оръжия. Не че по тях не се срещат чудовища – на краищата на предпазителите на мечове и саби от 16-и век има глави на дракони, а на каниите на ятаганите много от накрайниците са като змейове чак до края на 19-и век. Но помелите и ръкохватките, почти никога, с изключение на Индия и Малайския архипелаг. В индия има дръжки като тигри, лъвове, коне, овни и други животни, а в Индонезия много от дръжките са като хиндуистки божества, а сред налагането на исляма в отделни части формата просто става стилизирана. Късите саби “кастане” в Цейлон също са дръжки във формата на лъв. Възможно е ръкохватките на нимчите да са стилизирана форма на глава на чудовище.
Ако погледнем дръжката на една занзибарска нимча, виждаме елементи по нея, които може да са украса, но също така може и да са остатъци от изображение на звяр или дракон. Триъгълниците по средата на помела изглеждат като уста, елементите откъм долната страна на помела като грива, а характерната за всички такива дръжки издатина в ъгъла на ръкохватката може да е остатък от рога или уши. Съвкупността на всички тези елементи предполага че не са просто случайна украса, така че е много примамливо да ги видим като стилизирана глава. Причините за опростяването на изображението може да са религиозни – изобразяването на живи същества според някои интерпретации на Корана представлява идолопоклонничество, но също така може и да са практични – масово производство на дръжки всяка с детайлна глава на дракон или лъв би било прекалено трудоемко и скъпо.
Ако ръкохватката на нимчата е с вдъхновение от Юго-Източна Азия, а предпазителят от Средиземноморието, как се е получила комбинацията между двете? Отговорът е в това, което през 16-и век се е намирало между Персийския Залив и Арабско Море на изток и Алжир на запад – Османската Империя, по време на върха на военноморската й сила. По същото време, в което Хайредин Барбароса е наложил османско превъзходство във Средиземноморието и е завладял голяма част от Северна Африка за Високата Порта, Пири Реис е водил военноморски кампании срещу португалските колонии в Персийския Залив. В същата година, в която е била Великата Обсада на Малта – 1565-а, е имало османска експедиция до Аче в Северна Суматра с военна помощ срещу Португалия. В рамките на няколко десетилетия, т.е. цяло едно поколение, османски капитани и моряци са воювали както в Средиземно Море, така и в Индийския Океан. В тези условия, не е трудно да си представим как на някой му е хрумнало да сложи индийска или индонезийска ръкохватка на италианска сторта. Резултатът е емблематична дръжка, останала популярна от Мароко до Коморските острови чак до края на 19-и век, четири века след залеза на османските военноморски начинания по тези краища на света.