Нимчите от Източна Африка, които в този блог условно наричам занзибарски са без всякакво съмнение от най-любимите ми теми. Всяка нова придобивка ми помага да науча нови неща за тях и същевременно поражда нови въпроси. Най-новата нимча в колекцията има цял куп необичайни черти в сравнение с останалите, които имам и заслужава да я разгледам подробно.
Основната и най-очевидна разлика със занзибарските нимчи, които съм показвал преди е в острието. Докато типичната занзибарска нимча е с извито, сравнително късо острие, тази е с право и дълго (цялата нимча е 98 см). Занзибарски нимчи с право острие се срещат, но по-рядко, като обикновено в такива случаи са с двуостро острие, но тази е с едноостро, с един тесен канал откъм гърба, както е характерно за някои европейски палаши от 18-и век. За съжаление няма никакви маркировки и е трудно да се определи дали острието е европейски производство или местно, вдъхновено от европейски образци. Върхът е заострен и оформен като триъгълник. Всички занзибарски нимчи с право острие, които съм виждал имат такъв връх. Това е странно, защото никои други оръжия от Оман и оманските владения по Източна Африка не е със заострен връх – оманските мечове са винаги със заоблен връх. Балансът е изнесен на една трета по дължината на острието към върха и оръжието е оптимизирано за сечащи удари. Докато типичните занзибарски нимчи представляват удобно оръжие за ръкопашен бой, например в условия на абордаж, то тази с оглед на дължината на острието изглежда повече като кавалерийско оръжие.
Дръжката също е интересна. Ръкохватката е от едно парче тъмен на цвят рог, но е по-тънка и къса в сравнение с другите занзибарски нимчи, които имам. Цялата е украсена с кръгли и капкoвидни елементи, каквито се срещат на някои други типове, например тези с дръжка от слонова кост, за които писах в темата за мечтаните ми придобивки. Възможно е тези кръгове и капки някога да са били покрити със сребро или друг метал за украса. Липсва и яката директно под предпазителя. На помела, ушите са по-слабо изразени и т.нар. костенурка е от тънко парче метал, което не е добре закрепено към дръжката и е единствената част от нея, която е леко хлабава. Предпазителят е доста необичаен, като не е с характерния пръстен, а вместо това две от разклоненията са извити към острието. Такава форма се среща на някои оръжия от 16-и и 17-и век от Южна Европа, където е известна като “щипки на краб”. Някои от занзибарските нимчи с право острие са с подобен гард, но има и такива със стандартния гард с пръстен.
Като датировка, нимчата е от началото на 19-и век или дори от края на 18-и век. На какво се дължат разликите с другите нимчи? На този етап не знам. Може да са на хронологична или географска основа, а може просто различни хора да са имали различни предпочитания – това все пак не са стандартни оръжия и всяко е до известна степен уникално. Разнообразието, което съществува в сравнително тясна тема като занзибарските нимчи и загадките около това разнообразие правят колекционирането им интересно за мен.
