В края на миналата година писах за популярната книга на Тири за Ислямски Оръжия от Мароко до Юго-Източна Азия. Освен нея, той е издал и книга изцяло посветена на африканските оръжия. Тази книга страда от същите проблеми като другата, но от друга страна има и някои много добри страни и има своето място в моята библиотека, където фокусът е върху оръжията от черния континент.
Да започнем с това, че книгата е представлява огромен в буквален смисъл труд – същият нестандартен квадратен формат като “Ислямски Оръжия”, но в рамките на над 650 страници. Книгата тежи 4.25 килограма и съчетано с огромния обем, си е направо неудобна за четене. На всяка страница има по една или повече цветни илюстрации, но за съжаление те са с малки размери и не дават подробни детайли на предметите – често показани са само дръжки или оръжия в каниите, като за читателя остава да гадае за формата и особеностите на остриетата. Текстът е меко казано оскъден и повърхностен – в по-голямата част от книгата са дадени само максимално кратки описания, а там където има някакви глави, те съдържат само няколко кратки параграфа обща информация. Неизбежно има и грешно определени предмети.
Тири е създал мегаломански по размери и обхват труд, който като качество на текста е почти безполезен. Но въпреки това има неща в него, които ми се нравят. На първо място, това е, че подобно с другата книга на Тири, илюстрациите са на личната колекция на автора, която се състои почти изцяло от предмети, достъпни за почти всеки колекционер. Също така ми харесва, че Тири е включил целия континент в книгата, включително и Египет и Занзибар, които не присъстват в други книги за африкански оръжия, защото техните оръжейни традиции са свързани с Близкия Изток а не с граничните им африкански народи. Никога не съм бил съгалсен с такова отделяне на части от Африка на “културно-исторически” принцип и спопред мен Египет и оманските колонии имат също толкова място в палитрата и историята на африканските хладни оръжия, колкото и племената от най-затънтените райони на Конго – любима тема на повечето изследователи. В книгата на Тири има снимки на оръжия, каквито не се срещат в други книги за африкански оръжия – например занзибарски нимчи или палаши и шамшири, предполагаемо от Египет. Не на последно място, в края на книгата има кратка глава за туристически сувенири и фалшификати, защото това е книга, написана от колекционер за други колекционери.
“Ислямски и Местни Оръжия в Колониална Африка” е много далече от перфектната книга, но дава добра рамка на бъдещи автори за това, какъв би трябвало да бъде обхвата на един каталог на африкански оръжия.
