Преди време исках да колекционирам оръжия от цял свят, което включваше и Индия. А там разнообразието от форми е огромно, може би най-голямото в света – като тема за колекциониране е практически безкрайна. Интересите ми са съсредоточени в Африка сега, но от тогава съм запазил няколко индийски оръжия. Може би най-хубавото от тях е този боксов нож, известен като “катар”. Всъщност, може би в исторически план по-правилното название е “джамдар”, както е описан в могулски трактати от 16-и век, но думата катар се е наложило сред колекционерите в съвременно време, така че тук ще си служа с нея.
Понеже това е много вероятно да остане единствения пост в блога за катара, тук е добър момент накратко да разгледаме произхода и историята на това оръжие. Първото писмено описание на такъв тип нож е от Ибн Батута през 14-и век. Първото изображение на подобно оръжие пък е от барелеф в храм в Източна Индия, датиран от 10-и век. С времето катарът се е развил, като нож за носене затъкнат отстрани в пояса и е бил популярен навсякъде в Индия и носен от всички етнически групи. Основното предназначение, особено с оглед на хвата е с катарът да бъдат нанасяни мушкащи удари, но има и катари с по-дълги острието от скъсени европейски мечове, които очевидно са пригодени и за сечащи удари.
Острието на моя е с най-често срещнатата форма на равнобедрен триъгълник. Върхът е усилен, за да може да пробива халчести ризници, каквито в Индия са били масово ползвани чак до втората половина на 19-и век. Острието е изработено от булат – контрастът на индийския булат не е толкова силен, колкото при персийския булат и шарката като цяло е по-дискретна.
Дръжката е най-интересната част и това, което прави катарът катар. Тя се състои от две метални рамене, обикновено успоредни, с две напречни метални ръкохватки. Острието е хванато към дръжката с ковашка заварка или нитове. Дръжката е обикновено най-украсената част от един катар. На моя украсата е от типа кофтгари, с позлата, което като техника е по-характерно за централна и северна Индия. Има и остатъци от надпис на деванагари, така че вероятно това оръжие е било на хиндуист от платото Декан, а не на мюсюлманин. Ножната е най-обикновена от кадифе, като е много възможно да е по-късна от останалата част от катара. Ако някога е имала накрайник, той не е запазен.
Моят катар е типичен образец на това оръжие, но съществува голямо разнообразие от форми и варианти и при остриетата, и при дръжките. Напълно е възможно човек да се посвети изцяло на събирането на катари и да има голяма и разнообразна колекция. На мен на този етап единият, който имам, ми стига.