Като едно от най-емблематичните оръжия от Османската Империя, ятагните присъстват в почти всяка книга за ислямски оръжия от по-общ характер. Tук ще разгледам двете книги публикувани до момента, които са изцяло посветени на това оръжие.
Първата е от Дора Бошкович, в която е публикувана колекцията на историческия музей в Загреб. Тази книга до известна степен се явява преиздаване на каталог на ятаганите от същия музей, публикуван от Мария Серчер през 70-те по повод на специална изложба. Впоследствие изложбата гостува във ФРГ, за което е издаден и каталог на немски. В тези каталози ятаганите са снимани с кратко описание и надписите по тях са преведени. В книгата на Бошкович, издадена през 2006-а година, каталогът е допълнен от нови ятагани в колекцията на музея заедно с няколко глави, в които е даден исторически очерк на ятаганите, еничерския корпус и проникването на този тип оръжие в Босна и Херзеговина, Далмация и вътрешността на днешна Хърватска. Тези глави са добре написани едновременно на хърватски и английски и носят интересна информация за ятаганите в северо-западната част на Балканите. Втората половина на книгата е каталогът, където за съжаление ятаганите са представени с малки снимки, от които не могат да се видят детайлите по тях, а някои от номерата в каталога дори нямат и снимка а само описание. Това e и основния недостатък на това издание – липсата на качествен снимков материал.
Втората книга е каталог на ятаганите от Аскери Музея в Истанбул с автор Гьозде Яшар. Тази книга е изцяло на турски и съответно ми е трудно да дам мнение за информацията в няколкото кратки глави в началото. Както е характерно за подхода на Аскери музея към експонатите в него, всички оръжия от различните краища на османската империя са описани единствено като “османски”, без никакъв опит да бъде разграничено между отделните региони на империята с техните характерни форми и декорация. Това е тенденциозно и най-вероятно по политически причини, нещо нелепо за издание от началото на 21-ви век (книгата е публикувана 2009-а годна). От една глава на английски от същата авторка в друго издание съм останал с впечатлението, че тя не е провела сериозни проучвания по темата, а предпочита да се осланя на информация от анекдотен характер, вероятно под влияние на национализъм и пантюркизъм, което е меко казано несериозно като подход. В каталога ятаганите са представени хронологично на базата на датите по остриетата им. Тези дати са приети за верни без съпсотавка с други образци, въпреки че в миналото е имало практика остриета да бъдат датирани много по-рано, отколкото са били произведени. Този тип грешка, при която датирането е базирано изцяло върху един надпис без по-задълбочен анализ на самоя експонат, за съжаление просъства и в една статия за ятаганите от НВИМ и съответно ятагани, типични за 19-и век биват обявявани за “реликви” и “съкровища” от 16-и век.
В заключение, коя е най-добрата книга за ятагани? За мен лично най-добрата информация за ятаганите е главата за тях в книгата на Елгууд за балкански оръжия. Двете книги разгледани тук, макар и изцяло посветени на ятаганите, са просто каталози, които показват експонати от два музея. От тях, в едната липсват добри снимки, а другата е на трудно достъпен език и информацията в нея e съмнителна. За колекционери със силен интерес към ятаганите има смисъл да добавят тези две книги в библиотеките си, но книга, в която ятаганите са изследвани подробно и внимателно и която да служи като справочник за тях все още не е написана и издадена.