Кавказките оръжия са красиви и същевременно интересни от историческа гледна точка. Те са оказали голямо влияние върху руското хладно оръжие от средата на 19-и век нататък, а по българските земи са дошли и посредством Османската Империя и особено в резултат на разселването на черкезите. От войнишките и офицерските шашки до окопните ками от ПСВ, много от стандартните белгарски хладни оръжия оръжия черпят вдъхновение от традиционни кавказки форми. За щастие има много написани книги по темата – толкова много, че дори няма да се опитам да ги изброя. Тук просто ще рпедставя тези, които аз имам, придружени с моите мисли за всяка от тях.
Аствацатурян “Оружие Народов Кавказа” – покойната Ема Аствацатурян заслужава адмирации за това, че е първият автор по темата. Книгата й има две издания, аз имам първото в електронен формат. Аствацатурян се опитва да разгледа отделните видове кавказки оръжия, вкл. огнестрелните и доспехите по региони. Въпреки че вече има и по-добри книги, тази е все още полезна и особено приложенията със списък на майсторите на сребърни изделия от Тбилиси и клеймата им.
Милер “Caucasian Arms from the State Hermitage Museum St. Petersburg”: тази книга я имам в електронен формат и по-специално каталога. Книгата е основно на датски и представя оръжия от колекцията на Ермитажа, с хубави илюстрации и кратки описания. От други, които имат цялата книга съм чувал, че в нея има повече информация за музея, отколкото за самите оръжия. При наличие на сериозен интерес към кавказаките оръжия, си струва да се набави заради сниманите образци, но откъм информация има по-добри опции.
Асхабов, “Чеченскоe Оружие – книга с текст паралелно на руски и английски. Акцентът е изцяло върху Чечня – история, култура, обичаи и разбира се, оръжията. Интересни са главите, посветени на аулите и оръжията, произведени в тях, но въпреки това не ставa ясно как точно чеченските оръжия се отличават от останалия Кавказ.
Ривкин и Пинчо – “Холодное Оружие Кавказа” и “Оружие и Военная История Кавказа” – тези два тома са част от аламанаха на оръжeeн музей от запорожието. Текстът е предимно на руски и дава много добра представа за разликите в декоративния елемент между отделните народи и за историята на региона. Тези томове щяха да са най-добрата публикация, ако не беше последното издание на Ривкин.
Ривкин “Arms and Armor of Caucasus: изданието е голям формат, с твърди корици, с гланцова хартия и над 300 големи на размер цветни илюстрации. Текстът е на английски, с резюме на руски. Първите няколко глави дават кратка история на региона, защото историческият контекст е абсолютно задължителен, ако искаме да разберем защо оръжията са възникнали и кой е имал нужда от тях. Ривкин след това обръща сериозно внимание на декоративните елементи и разликите в тях между отделните народи. Това за мен е и най-ценната част от книгата, защото дава възможност да се определи дали един кинжал е черкезки, грузински, дагестански и т.н.т., а също помага и с датировките. След това в отделни глави са разгледани подробно разнообразието и развитието на различните видове оръжия и доспехи. Обърнато е и внимание на стоманата и технологичните процеси на изработка. Моето лично мнение е, че това е най-добрата и полезна на колекционерите книга за кавказките оръжия и я препоръчвам на всеки.
Това не е изчерпателен списък на всички книги за кавказки оръжия. Има и още книги, предимно на руски, както и поне една на грузински. Кавказки оръжия с информация за тях има и в книги от по-общ характер – намират място в почти всяка книга за ислямски оръжия. Аз само дадох моето мнение за тези книги, които имам.