Стефан Прадин е автор, който ми е познат с изследванията си по история на Източна Африка, от Египет до Суахили крайбрежието. За неговите теории за конусо-сферичните съдове стана дума в поста за церемониалните скиптъри от Судан. Въпреки че в този случай заключенията му най-вероятнo са грешни, е хубаво че има историк, който се интересува от ислямските оръжия от Източна Африка, за които няма почти никаква информация иначе. Той наскоро е публикувал книга за колекцията от ислямски оръжия на френския офицер, пътешественик и писател Пиер Лоти. Аз я получих наскоро и съответно тук са моите лични впечатления.
Книгата е среден по големина формат, с меки корици. Бих предпочел да е малко по-голям формат и с твърди корици, но явно целта е била коричната цена да се задържи до 25 евро и за целта са направени някои икономии. За радост, повечето снимки на предметите от колекцията сега във фонда на музея в Рошфор са големи и всички снимки са цветни с добра резолюция. Отделните оръжия са представени с една единствена снимка в общ план, без допълнителни детайлни снимки – вероятно обемът на изданието не е позволявал повече снимки, като авторът е решил вместо това да пoкаже всяко едно от оръжията от колекцията.
Книгата е на френски. Първите две глави са преведени на английски – в тях е описано как колекцията на Лоти е била изградена в контекста на ориенталисткото течение в Европа през 19-и век. За съжаление описанията на предметите са изцяло на френски, език, който не говоря и съответно освен общите данни като географски произход и наименованията на оръжията, е трудно да получа пълната информация от иначе доста подробните описания.
Такива книги посветени на слабо известни колекции са винаги добре дошли, защото от тях научаваме за образци, за които не сме и предполагали, че съществуват. Тази колекция е била напълно изградена в края на 19-и век до 1905-а година, така че това ни дава възможност да датираме много от оръжията в нея към този период, а не по-късно или по-рано. Това например е много полезно за разни ножчета от Сенегал, които Лоти е събрал по време на престоя си там. В колекцията има и някои важни оръжия, като например един меч от Йемен, един омански шамшир и цял куп много хубави оръжия от Балканите. На този етап ми е трудно да коментирам частта с описанията, заради езиковата бариера, но от първите две глави научих нови неща за ориентализма и начина, покойто много от старите европейски колекции са били създадени.
Прадин е млад изследовател и се надявам тази книжка да бъде последвана от други издания, вече по-специализирани и посветени на оръжията от Занзибар.