Югоизточна Азия е смесица от народи и култури, където се преплитат влиянията на големите световни религии: хиндуизъм, ислям, будизъм и християнство. Това разнообразие е пренесено и при оръжейните форми, като почти всяка област се отличава със специфични образци, характерни само за нея. Но все пак има едно оръжие, което заема основно място сред хладните оръжия из целия малайски архипелаг: криса или кериса (и двете произношения са верни). Късите мечове и кинжалите с това име, въпреки известни разлики, се срещат от Южен Тайланд и Малайския полуостров, през Индонезия чак до Южните Филипини.
Какво всъщност е криса
Във всички крисове има няколко характерни черти, по които те се определят като такива: липсата на гард и разширението на острието в долната му част в близост до ефеса и особените форми в тази част. В този смисъл, противно на всеобщата представа за криса, създадена предимно въз основа на приключенските романи на Емилио Салгари (който през живота си никога не е бил в тази част на света), острието на криса не е задължително вълнообразно. Напротив, много по-често срещани са правите остриета. Съществуват и остриета, частично вълнообразни, на които горната част е права. Вълните на острието се наричат лок и обикновено са нечетен брой, защото се смята че четният брой носи нещастие. Самото острие символизира божеството Нага, изобраявано като дракон с дълго змийско тяло, като вълнообразните остриета представляват Нага в движение, а правите – атакуващ Нага.
Съставни части и изготовление
Всяка от отделните части на криса има важно символично значение. Острието преминава през отделна стоманена част в долния си край, явяваща се негово естествено продължение, наречена ганджа. Тази дума е производна на малайската дума за предпазител и е възможно тази част да е произлязла от някога съществуващ гард. Долната част на ганджата е единствената част на острието, която се вижда когато оръжието е в ножницата и е украсена с гравировки и/или позлата, особено при по-луксозните образци. След ганджата продължението на острието, което е цилиндрично по форма, продължава през така наречения мендак, или пръстен. Изработван от цветен метал, мендакът понякога е произведение на ювелирното изкуство, излят от злато или сребро и инкрустиран със скъпоценни камъни. Накрая острието е закрепено в дръжката с помощта на лепило или смола.
Ефесите, укиран на явански, са най-често от дърво, резбовано леко при по-обикновените образци и обилно при по-скъпите. Освен дърво за дръжките се използват още множество материали: сребро и злато украсени със скъпоценни камъни, рог, слонова кост, дори фосилизирана кост от праисторически животни. Ако материалите са разнообразни, то възможните форми са почти неизброими. Като цяло ефесът е сравнително къс, като често дръжката е Г-образна. Дръжките са вид изкуство сами по себе си, тъй като много от тях са статуетки на божества и демони. Една от най-популярните форми е тази на Гаруда, орелът на Вишну.
На остров Ява, след навлизането на исляма и забраните, които тази религия налага над изобразяването на живи същества, е възникнала специфична форма, наречена кратон, на която чрез фина резба на две места са загатнати антропоморфни форми.
Ножниците също се състоят от две части. Долната, широка част се нарича рангка и е винаги изработена от специално подбрано дърво. Понякога е украсена с резба, а при някои филипински образци и със седеф. Горната част, или пендок, която по форма прилича на дълъг тънък ръкав, в който влиза горната част от острието, е изработена от дърво и метален лист, който оставя част от дървото открито, за да се види качеството на дървения материал. Срещат се и ръкави изцяло от метал, както и такива само от дърво. Металната част на пендока обикновено е богато украсена с релефни растителни и зооморфни мотиви.
Разнообразието във формата на острието, която се нарича дапор, е огромно. Близо до основата, от едната страна на разширението, често има малка извивка като кукичка, която наподобява слонски хобот. При някои образци обаче вместо слонски хобот има изобразен клекнал лъв (т. нар. сингха керис) или главата на дракона Нага (съответно керис нага сасра), като тези два дапора са по-редки и особено търсени от колекционерите (и предмет на фалшификация). Както и всичко останало по криса, формата на острието е изключително важна защото се смята че от нея зависят различни магически качества. Още по-голямо значение се отдава на различните фигури, създадени чрез преплитането на по-светли и по-тъмни ивици стомана, наречени памор. При изковаването на криса ковачът взима парчета стомана и желязо, богато на никел.
Известно е, че в края на 16-и век близо до храмовия комплекс Прамбанан в Ява е паднал железен метеорит с богато съдържание на никел, от който са били направени неизвестен брой крисове. Местните жители възприемат материала от този метеорит като божествен дар и съответно остриетата от него са със статут на свещени. Но като цяло, в действителност броят на остриетата от метеоритно желязо е нищожен на фона на останалите. Повечето стари остриета са направени от желязна руда, извличана по бреговете на няколко острова в индонезийския архипелаг. По-късно, в края на 19-и век, местните ковачи емпу са използвали старо желязо с европейски произход (например части от велосипеди и прочее). След преплитането на отделните парчета и изковаването на острието, паморът се извежда с помощта на киселини, които се втриват в острието. Сместа от арсеник и екстрат от лайм (или зелен лимон), която се използва за целта, е толкова силна, че ако по непредпазливост майсторът проведе процедурата на непроветриво място, има опасност да се отрови от изпаренията.
Невероятното разнообразие от варианти на отделните части на криса заедно с обичая да се съчетават в един крис части от различен произход правят определянето на отделните образци изключително трудно. Според малайците крисът е живо същество и за него трябва да се полагат грижи като за такова. По тази причина особено ценените и качествени остриета имат ефеси и ножници, сменяни от собствениците многократно според финансовите им възможности, като на запазването на разликите в стиловете не е отделяно внимание.
История и Традиции
Произходът на криса не е съвсем ясен. Според някои автори е произлязъл местно в Ява, като за вдъхновение е послужила формата на костния израстък на рибата меч. Според другa, по-правдоподобна версия крисът е еволюирал от един вид средновековна китайска алебарда. Във всички случаи най-ранните образци са от късното средновековие, според един източници 12 в., а според други по-късно, някъде към 15-16 в.
В малайския свят крисът се е превърнал в най-високо уважаваното оръжие до степен че е чак боготворено. Смята се че крисът е толкова опасен, че дори и когато е в ножницата, ако бъде насочен към някого би го уручасал и затова обикновено е носен или с острието надолу, или нагоре. Когато не е носен, крисът е поставян в специално изработена дървена поставка във формата на човек или демон. През живота си всеки малайски мъж е получавал поне три криса. Първият си е избирал сам според сложна процедура, която е определяла дали дадена дапор и памор са подходящи за него. Вторият е получавал от баща си, и този крис се е предавал като наследство по мъжка линия поколение след поколение, т нар. крис пусака. Третият крис е бил подарък от тъста при сватбата или при негово отсъствие от най-големия брат на булката. По време на война всеки воин е взимал и трите криса, като е окачвал на левия си хълбок своя собствен и той е бил основния използван в битки.
Поради цилиндричната форма на продължението на острието, това оръжие е било неподходящо за нанасяне на разсичащи удари (с изключение на филипинските образци) и е предназначено за пробождане. Техниката на изполване предвижда острието да бъде държано с палец и показалец в долната част в специално предвидена вдлъбнатина, като останалата част от ръката е върху горната част от ефеса. В другата ръка обикновено воинът е държал друг крис, с острието върху предмишницата с върха сочещ към лакъта и с него е парирал противниковото острие. При липса на два криса, за същата цел се е използвала ножницата на криса.
През мирно време крисът е носен на десния хълбок, като се е смятало за изключителна обида ако е бил затъкнат отляво. В дворците в присъствието на владетеля дръжката на криса е трябвало да бъде покрита от препаската, като неспазване на това правило се е наказвало със смърт. Украсата и изработката на криса е трябвало да отговарят на ранга на притежателя. Имало е практика при придобиването на нов крис собственикът му да го изпробва върху първия срещнат беден малаец или китайски имигрант. Поради благородния характер на това оръжие, то се е използвало за екзекуции, като осъденият е коленичил е палачът го е промушвал със специален дълъг крис отвесно надолу през процепа на костите на лявото рамо. Така острието е преминавало почти веднага през сърцето на жертвата и смъртта е настъпвала незабавно, без излишно мъчение.
Във Филипините крисът се е използвал от народностите Моро в южната част на архипелага. Той се различава от малайските образци по това, че острието е по-дълго и по-широко и е предназначена не за пробождащ, а за разсичащ удар. Освен това остриетата във Филипините са по-рядко от дамаска стомана, но дори и при най-фунционалните от тях продължението на острието остава цилиндрично, което е основната конструктивна слабост на криса. По-луксозните образци са украсени със седеф и сребро по дръжката и ножницата и понякога медни инкрустации върху острието.
Крисът е не само интересно екзотично оръжие, но и произведение на изкуството, а според малайците и талисман с магически сили. Всяка от тези отделни причини, а може би най-вече тяхната комбинация, го правят желан и ценен от колекционерите и любителите на хладно оръжие.
Библиография
Coe, Michael D., ed., “Swords and Hilt Weapons” New York, 1989
Frey, Edward, “The Kris: Mystic Weapon of the Malay World” New York, 2003
Stone, George Cameron, “Glossary of the Construction, Decoration and Use of Arms and Armor in all Countries, And in all Times” New York, 1999