Откривам раздела за придобивки в колекцията ми с тази кумая от Мароко.
Дължина 47 cm
Дължина на острието 28 cm
Ширина на oстрието 2.54cm
Но преди да разгледаме придобивката, първо малко за тези марокански ханджари.
Произходът на кумаята не е съвсем изяснен. Формата на острието е почти сигурно повлияна от турски ханджари от времето на експанзията на Османската Империя в Северна Африка през 16-и век. Дръжката пък наподобява италианската чинкуедеа, също от епохата на Ренесанса. Възможно е формата на дръжката да има връзка и с т.нар. “ушати ножове”, ползвани от маврите в Ал Андалус през 14-и век (мюсюлманската южна част на Иберийския полуостров преди завършването на Реконквистата) и впоследствие популярни в Южна Европa през късното средновековие и Ренесанса. Това, което изглежда сигурно е че кумаята като форма е възприета в Маорко през 16-и и 17-и век, по време на династята Саади. Тази династия е първата арабска династия на Мароко след няколко берберски династии и управлението й се отличава с успешното отблъскване на опитите за завоевание от сериозни военни сили като Османската Империя, Испания и Португалия, а също така и с териториално разширение във вътрешността на Северна Африка чак до Тимбукту. По това време се формира мароканската идентичност, както и традиционните форми марокански оръжия, като например мароканския саиф, известен сред колекционерите като нимча или различните видове марокански мускети – афедали, таузилт и алтит, под влияние на английски и холандски пушки. Кумаята не е изключение и с времето се е утвърдила като националния нож на Мароко.
Острието на кумаята е криво, като кривината е по-силно изразена към върха на острието, докато началото му близо до дръжката е сравнително право. Заточването е двустранно, но е интересно че заточената част от острието е по-дълга откъм вътрешната страна на извивката, докато от външната страна е заточена единствена последната една трета към върха. Основата, където острието е най-дебело, е оставена незаточена. Сечението е ромбовидно към върха, особено в тази част в която острието е заточено то двете страни, а в основата сечението е правоъгълно. Като правило не се срещат канали. През 19-и и началото на 20-и век, много от остриетата са произвеждани в Европа специално за износ за Мароко и в основата често има маркировка на производителя, като най-често тя се състои от символи или изображения като параходи, портрет на Наполеон III и т.н.т. а не от надписи.
Ръкохватката е тънка в средата и се разширява в двата края. Изработена е от едно парче дърво, като понякога, особено при по-старите образци се използват и други материали като рог на носорог или в по-редки случаи слонова кост. Главата на дръжката е покрита с “шапка” от метал – месинг или сребро, която е захваната за дръжката чрез заклепване на опашката на острието и/или пирони или смола. Острието влиза в дръжката през метална втулка, която също така служи да уплътни дръжката в канията. Понякога се случва дръжките да са изцяло обковани с метал. Каниите са неизменно от две парчета дърво обковани с метал. Металните части по дръжката и канията са украсени в характерен марокански стил с геометрически и флорални мотиви. На старите сребърни дръжки и кании понякога има проба на среброто. Формата на канията следва формата на острието, освен в края, когато канията завива драматично под почти прав ъгъл спрямо дръжката подобно на други ханджари от Близкия Изток. В горния край на канията, от двете страни има уши, през които са прокарани гривни за окачване на вълнено въже, което служи за носене на кумаята през рамо.
В последните десетилетия кумаята е може би най-добре познатия сувенир от Мароко. Туристическите сувенири са много близко до старите образци като форма и украса, но има някои разлики. Основната е, че на острието е отделено изключително малко внимание, тъй като неговата функционалност не е от значение. Остриетата на сувенирните кумаи са с почти изцяло плоско сечение, само с характерното заточване. Повечето сувенири също така са с умалени размери спрямо автентичните образци. На украсата на дръжката и канията е отделено повече внимание, но като цяло те са направени от евтини материали и изработката е леко груба.
Острието на моята придобивка е добре изработено и маркирано с кръст с три заклонения в краищата. Не знам на кого е тази маркировка, но вероятно е нанесена катро символ на качество. Металните части са изцяло от месинг, без посребряване. Дръжката е от тъмно лакирано дърво, с канали в средата по продължението й и насечка в частите, в които се разширява. В средата на ръкохватката има по две малки разширения от всяка страна, вероятно с цел по-добър захват. Като цяло, всички елементи определят тази кумая като обикновен образец от първата половина на 20-и век, преди началото на сувенирната индустрия. Формата на дръжката прилича на другата кумая в колекцията ми, която е с посребрени метални части и за съжаление повредена ръкохватка.
Засега не знам достатъчно, за да мога да определям кумаите по географски признак на базата на форма и декорация. Литературата за тях е оскъдна – има ги в речника на Стоун, както и на едно от таблата на Бютен. В по-ново време са споменати бегло от Спринг в неговата книга за африкански оръжия. Има и една онлайн статия от Лий Джоунс от преди близо 20 години, където той ги представя в най-общи линии. Бастид в неговата публикация от 2016-а споменава, че формата на дръжка от т.нар. тип “жандармерийска шапка” е от северното крайбрежие, докато по-често срещания вариант, каквито са моите образци, е от вътрешността. Може би някога ще излезе по-задълбочено изследване, но дотогава кумаите остават красиви и атрактивни за колекциониране като едно от най-характерните оръжия от Мароко и Магреба като цяло.