Всички знаят за Малта, че е малка, но красива държава в средата на Средиземно Море със слаб национален отбор по футбол, който напоследък се явява непреодолимо препятствие за българските национали. Икономиката на тази държава разчита силно на туризма и наистина на трите острова има както природни, така и истоирчески атракции, но най-голямата от тях за мен лично е Дворецът на Великите Магистри в центъра на столицата Ла Валета и по-точно оръжейната на двореца. Самият дворец не е нищо особено и не може да се сравнява с дворците в големите европейски градове. За сметка на това оръжейната има изключително интересна колекция от доспехи и оръжие от началото на 17-и век до края на управлението на рицарите от ордена на Св. Йоан през 1798-а година. Основна част са доспехите на самите рицари – според правилата на ордена, след смъртта на всеки рицар имуществото на рицарите и въоръжението им, с изключение на меч/сабя са ставали притежание на ордена. Към това са добавени и оръжия и доспехи с които е трябвало да бъдат въоръжени и по-нисшите чинове по време на нужда, като например на обсада. След Великата Обсада през 1565 г. до такива поводи не се е стигнало, като рицарите общо взето са се предали на Наполеоновите войски през 1798-а година без особена съпротива, но за щастие доста от всички тези доспехи и оръжия са запазени, въпреки че англичаните са успели да унищожат и изгубят немалка част от оригиналната колекция на оръжейната.
Оръжейната след скорошен ремонт е разделена на две части, като турът започва в половината, посветена почти изцяло на доспехи. Колекцията е подредена така, че посетителят да може да разгледа еволюцията на западно-европейските доспехи от 15-и век до 18-и век, когато употребата им почти изчезва с изключение на кирасирски подразделения. В един момент се получава леко пренасищане, което не раззчупват напълно дори и изящните доспехи на някои от бившите магистри на ордена, изложени в специална витрина, някои от тях без съмнение шедьоври на бронираното изкуство. За сметка на това една голяма витрина с османски доспехи и оръжия, трофеи на рицарите от битките с турците през 17-и век внася необходимо разнообразие. Реално никои от изложените доспехи и оръжия не могат да бъдат директно свързани с Великата Обсада, но това е може би най-голямата колекция в световен мащаб на ранни “нимчи” – харакетрния за северно-африканските пирати абордажен тесак, чиято форма на дръжката впоследствие става популярна в Северна Африка и за дълги саби. Нимчата е предмет на друга тема и потенциално статия по въпроса, но засега е достатъчно да се любуваме на толкова много от тях от 17-и и 18-и век събрани на едно място. Специално внимание заслужава една нимча с дръжка облицована в черупка от костенурка и сребро, както и няколко с много стари европейски или източни остриета. Самите османски доспехи са парадни, с изключение на шлема и ризницата на един от манекените.
В съседната зала където оръжейната продължава са събрани оръжия – както хладни, така и огнестрелни, общо взето всичко от арбалети до артилерия. Най-забележителна е колекцията на оръжейната от рапири, но за съжаление много от тях, както и мечовете за две ръце бяха временно снети от витрините когато аз бях там за реставрация. Интересна е и витрината с ранни щикове за фитилно оръжие. За любителите на огнестрелно оръжие също има много експонати. Към края ми свърши батерията на фотоапарата и последните снимки направих с телефон. Прекарах поне около час и половина в оръжейната и за мен определено тя е в списъка музеи с оръжия, които си струва да бъдат посетени. Малко по-надолу в Ла Валета има и военно-исторически музей, но за него в друг пост.
