В едно ранно утро в края на лятото, сред викове “Аллах е велик”, мюсюлманската пехота се понася в атака срещу англичаните и техните помощни войски. Подкрепят я няколко хиляди леки и тежки конници. Мечовете и копията, шлемовете и халчестите ризници блестят под първите лъчи на слънцето в пустинята. Това обаче не е армията на Саладин срещу кръстоносците на Ричард Лъвското Сърце, а армията на Халиф Абдула, която през 1898-а година опитва с екипировка от времето на средновековието да атакува укрепени позиции на съвременна армия, въоръжена с картечници Максим и пушки Лий-Метфорд. Резултатът не е изненадващ – тотален разгром на махдистите, чиято армия престава да съществува, докато англо-египетската армия дава под 50 загинали и няколко стотин ранени.
Битката при Омдурман бележи края на махдистката държава, но не и на западния интерес към махдистите. Англичаните отнасят множество трофеи, които разпалват такъв интерес в Британия, че в Судан възниква цяла сувенирна индустрия за да задоволи огромното търсене. По това време са направени много каскари и всякакви ножове с ниско качество и богата украса, но не и доспехи, които са по-трудни за масово производство. Като цяло, шлемове и ризници се срещат рядко, за текстилните доспехи които са носени под металните да не говорим. Повечето такива образци са по музеи, например в Кралските Оръжейни в Лийдс. От тази гледна точка, шлем в комплект с два налакътника сигурно ще е придобивката на годината за мен.
Шлемът е от дебел меден лист. Има стоманен предпазител за лицето, който може да се вдига и спуска с помощта на винт с накрайник като полумесец. Към шлема е закачен подшлемник от текстил, уплътнен с памук, който се разделя на две в края на врата за да покрие раменете. В долната част на шлема и пришита към подшлемника е закачена допълнителна защита от халчеста ризница. Халките са занитени с кръгли нитчета, което означава, че тази част е изработена в Персия и приспособена към шлема в по-късен етап. По-голямата част от доспехите в Судан са били внос и местното производство почти е липсвало, но този шлем е произведен и сглобен в Судан. Целият шлем с подшлемника е дълъг 60 см. Такива високи конусовидни шлемове са носени от командващи отделни части в махдистката армия, като изработката и качеството съответстват на доспех предназначен да даде някаква реална защита, а не на изцяло церемониален предмет.
В комплекта към шлема има и два налакътника. Стилът им също предполага произход от Персия, където тези части от доспехите са известни като “базубанд”. Интересно е че има два базубанда, а не само един, както в много случаи, защото се предполага едната ръка да е покрита от щит. Очевидно някогашният собственик не е ползвал щит. След като не е имало конни стрелци в махдистките армии, можем да предположим че някой, който е имал нужда от два налакътника е държал по нещо във всяка ръка – в една примерно основното оръжие като каскара а в другата знаме. Самите налакътници са украсени с гравировка и позлата на растителни орнаменти и отделните части са захванати с тел. Имат и уплътнение и текстилни ръкавици, но ако някога е имало халчести ръкавици, то те липсват. Трудно ми е да ги датирам с абсолютна сигурност – може би са от началото на 19-и век или дори края на 18-и. Явно са били ползвани обширно, защото външната страна е по-изтрита, докато украсата е по-добре запазена на плочите, които са от вътрешната страна на китката. Оръжия и доспехи от Персия са били силно популярни в Судан, особено в периода на Махдията, но не са били масово достъпни.
Собственикът на този комплект от шлем и налакътници е бил някой с висок авторитет и съответните възможности. При Омдурман, тежките метални доспехи изглежда не са му били от особена полза и по-скоро са били ненужно бреме. Махдистите обаче са се сражавали не само срещу модерно екипирани британски армии, но и срещу други, подобни на тяхната войски в Дарфур и Абисиния, а също и срещу племенни африкански воини в джунглите на Конго. Срещу такива, по-традиционни противници, защита от халчеста ризница над слой от уплътнен с памук текстил е била съвсем адекватна. Такива доспехи са имали приличен шанс да спрат копия и мечове, а също така и отровните стрели на черните африканци които махдистите са нападали в търсене на роби. Африканските лъкове не са били рефлексни и многосъставни и на дължина са били наполовина на прочутите английски лъкове от 100-годишната война. Пробивната сила на стрели, които освен това не са имали върхове от закалена стомана не е била такава, че да изисква по-здрава защита. Махдистките атаки са били успешни дори и срещу египетски армии, въоръжени със съвременно огнестрелно оръжие но със слаба дисциплина и морал, които са се обръщали в бягство след само един-два изстрела.
Много отдавна исках да имам шлем и ризница в колекцията. Във всеки музей със старинни оръжия, независимо от кой край на света са, доспехите винаги приковават погледа. По въпроса с ризницата тепърва има да работя, но шлемът вече е налице и ме кара да се усмихвам всеки път като го погледна на стойката му.