Нимчите от северо-западна Африка са сравнително добре познати. Но има нимчи и от другата страна на континента, от източното крайбрежие, от места като Занзибар и Коморските острови, които условно ще наричам тук занзибарски. Те са много подобни на мароканските и алжирските, до степен че лесно могат да бъдат сбъркани за такива, но всъщност си имат своите особености, които ги правят различни. Като цяло източно африканските нимчи са сравнително по-редки, но аз имам две от тях, което ми дава възможност тук да разгледам приликите и разликите с мароканските.
Дръжките на нимчите от Магреба и на тези от източна Африка са толкова подобни като форма, така че е сигурно, че има връзка. Каква точно е връзката обаче е неясно, засега. Ако приемем че първо този тип дръжка е възникнала в Магреба, възниква въпроът как е стигнала до другия край на континента. Възможно е това да е станало по пътищата на керваните през Османската Империя, обаче липсата на саби с такива дръжки в Източното Средиземноморие подлага тази хипотеза на съмнение. Друг вариант е нимчите да са стигнали до Индийския Океан чрез португалците и тяхната империя. Разбира се, възможно е пътят да е бил обратен – от Индийския Океан към Средиземно Море. Ако тези дръжки са абстрактен, силно стилизиран дракон или чудовището от хиндуистката митология Макара, тогава може да има паралели с кастането от ШриЛанка и различните видове тесаци от Юго-Източна Азия, например тези от Малайския архипелаг.
Първо, нека да сравним две дръжки – едната от мароканска нимча, другата от занзибарска. Формата на ръкохватката е различна – при мароканските, дръжката е почти под прав ъгъл. При тези от Индийския Океан, главата на дръжката е леко извита. Друга важна разлика е, че на т. нар. занзибарски нимча на главата има ясно изразени “уши”или “рога” в края. И на двата вида, опашката на озтрието е заклепена към главата на дръжката, но на занзибарските това място е покрито с декоративен елемент, който според една теория наподобява морска костенурка – животно с важно символично значение по африканското крайбрежие на Индийския Океан. Предпазителите също са различни – мароканският е с три разклонения и дъгата,която предпазва пръстите е права, докато на занзибарския вместо три разклонения, има полукръг. При занзибарските предпазители дъгата над пръстите обикновено е извита.
Каниите, стига да са запазени, също имат разлики – занзибарските са украсени с омански декоративни мотиви,а мароканските – с марокански. Това се вижда най-добре върху металните части – накрайници и гривни.
Остриетато е сравнително късо – 77.5 см, почти прaво и със сложна система от канали. Остриета с такава форма са били популярни в Южна Арабия през 19-и век и се срещат и на други саби, например на сабите от Хадрамаут (Южен Йемен). Според Елгууд, по време на черкезката диаспора, една част от черкезите са се заселили в разни части на Арабия и са донесли с тях и шашките си. Тези арабски остриета всъщност доста приличат на остриета от шашка и е вероятно дори и повечето от тях да не са взети директно от шашки, да са били повлияни от кавказките остриета. Това обаче се отнася за втората половина на 19-и век, а на дръжки от този тип се срещат разнообразни остриета, включително и по-стари прави остриета от мечове европейско производство. Уви, аз нямам такова в колекцията засега.
Но за да бъде идентификацията по-сложна, първата нимча от Арабия или Източна Африка която придобих е малко по-различна от класическия тип. Дръжката е с ръкохватка от рог, но по-плоска и не толкова масивна, колкото другата, като предпазителят е от месингов лист и само с две разклонения. Ръкохватката е все пак от занзибарския тип – с извита глава с уши и отдолу се вижда дупката, където някога е имало “костенурка”. Острието е от тип, характерен за абордажни тесаци от края на 18-и век и популярен в целия Индийски Океан. Острието и дръжката са стари поне колкото другата нимча,потенциално дорипо-стари. Възможно е предпазителят да е сложен по-късно, но може и да е оригинален. Защо е предпочетен пред по-масивен стоманен предпазител, не знам.
За съжаление в специализираната литература информация за тези изотчно африкански нимча почти изцяло липсва. Има ги публикувани бегло в книгата на Елгууд за арабското оръжие, но понеже са по-характерни за Занзибар, Суахили крайбрежието и Коморите, а не за Южна Арабия, не им е обърнато особено внимание. Авторите на книги за африканско оръжие пък ги намират за арабски оръжия, донесени от оманците в Африка и съответно изобщо не ги разглеждат. Има ги в каталозите на Тири, но там са просто снимани и толкова. Тири като цяло предимно показва образци без да задълбава в каквито и да е подробности за историята им. Съчетано със сравнителната рядкост на тези саби и мечове, всичко това спомага за мистериозността им.