Дължина 16 см.
Широчина 5 см.
Тежест 219 гр.
Заглавието е малко като надпис от музей – максимално многосмислено като датировка и произход. За съжаление, аз съм като музейните уредници – не знам достатъчно за тези брадви, но знам че са ми интересни като едно от оръжията, които са ползвани и от нашите български предци от времето на ПБЦ. Тази специално е намерена в Украйна, което означава, че може да е хазарска (все пак хазарите владеят тези земи най-дълго през разглеждания период), но също може и да е аланска, печенгска, аварска, маджарска или дори българска. Брадви от този период има много, но тази е с малко по-особена форма на острието и с декорация, под формата на изрязан кръг, ограден с кръгла бронзова набивка. Кръгът е твърде универсален символ и символиката най-вероятно е соларна, но за това само можем да гадаем. Ушите са заоблени, а задният край завършва с полусферична издатина.
По тежест и размери тази брадва е лека, според класификацията на Валери Йотов (под 350 грама леки, над тази тежест – тежки). В книгата на Йотов няма точен аналог, но ако използваме неговата типология, бихме могли да я определим условно като тип 3, вариант В. Със сигурност е с форма, свързана с номадите от понтийската степ, а не с варягите. Ромеите също ползват такива от 9-и век нататък, както е описано в стратегикона на Лъв VI, но с оглед на мястото на намиране шансът да е именно ромейска от Херсонес е малък.
Защо им е било на конниците от степта да използват брадви? Най-вероятно за ситуации, в които са в меле с катафракти. Знаем, че срещу стоманен ламеларен доспех, стрелите са общо взето безполезни, дори и когато са със специален връх и изстреляни от много тежък рефлексен лък. Пиките вероятно биха могли да пробият ламеларен доспех, стига да бъде нанесен идеален удар при атаката, но след счупването или загубването на пиката, в мелето между конници са необходими други оръжия. Сабята, палашът и мечът ca чудесни оръжия, но не и срещу метални доспехи . От находките в понтийската степ а и по нашите земи знаем, че екипировката на катафрактите е включвала и боздугани, кистени, бойни чуковe и не на последно място, брадви. Тези брадви са различни от брадвите, употребявани в бита – остриетата са олекотени и не стават за сечене на дърва, като целта е била да се намери оптималната комбинация от бързина и сила. Дръжките са били с дължина от 60 до 100 см и предимството на брадвата е било съсредоточаване на сила в определена точка и сериозна пробивна мощ в резултат от това.
Литература за брадвите има, предимно в археологически статии и дипломни работи. Повечето посветена на номадските брадви е от съветски, украински и руски автори. Худяков ги споменава, но в рамките на оръжейния комплекс на различни номади и като цяло не дава добра представа за определяне по хронологичен и етнически принцип. Кочкарев е изследвал 46 брадви в глава за тях и по неговата типология, моята е сигурно втори или трети тип. Интересно е че повечето от брадвите, които той изследва са български от поволожието (Волжска България). Комар и Сухобоков в изследването им на хазарско въоръжение пишат, че в ранните български и хазарски погребения в степта не се срещат брадви, но за сметка на това се срещат много често в аланските катакомби и че традицията в ползването им е с кавказки произход. В книгата на Йотов има над 50 брадви, което означава че дори и ако отделим тези от тях, които са с варяжки или маджарски произход, са били широко ползвани и от българите.
Тази брадва ме мотивира да опитам да науча повече за този тип оръжие от ранното средновековие. Имам още много да чета по темата, но най-интересната част от събирането на старинни оръжия е, че с всяка нова находка представата ни за тях може да се промени.