Моята тема е сравнително специфична и в повечето случаи търся информация в книги от по-общ характер. Понякога обаче за късмет излизат и книги, които са точно по моите интереси. Пример за това е книгата “Древни Оръжия от Оман: Хладни Оръжия” с автор Винченцо Клариция, публикувана в края на миналата година.
Инициативата за такава книга е на Оманското Министерство на Туризма и Културното Наследство, което е намерило автора и му е дало достъп до музеи в Оман. Клариция не е изследовател на нивото на Елгууд например, а по-скоро специалист по бойни изкуства, но като цяло се е справил прилично с възложената му задача и е описал всички основни типове хладни оръжия от Оман и Оманската Империя в Африка. Изданието е голям формат, за съжаление само с меки корици. Текстът е богато илюстриран с цветни снимки на оръжията, повечето от които са от Националния Музей на Оман, но има и снимки от частни колекции, свалени от интернет, като авторът е споменал това. На една от снимките е моята йеменска нимча, но със сменен фон на фотошоп.
Книгата има няколко раздела. Първият е за дългото хладно оръжие и там са показани старинните омански къси мечове, дългите мечове с конусовидни дръжки и извитите катари. Не са пропуснати и оманските шамшири, както и саби от Йемен, които са ползвани и в Оман. Следва кратка глава за характерните омански кожени щитове, а след това раздел и за ханджарите. Книгата свършва с раздели за брадвичките и копията – предмети, които се срещат по-рядко в колекции. Накрая има бонус апендикс за погребението на воин от 3-ти век сл. Хр., където е разгледано подобно хладното му оръжие. То е очевидно произлизащо от махайрата и е интересно да видим как тези остриета са били ползвани почти навсякъде през древността.
Като се има предвид колко рядко се случва да излезе книга, която да е изцяло по моите теми, не се колебах особено да купя тази веднага щом научих за нея. Би си струвало дори и само заради снимките на оръжията от музеите в Оман, които трудно бих могъл да видя иначе. Текстът в по-голямата си част повтаря неща, които са известни и дискутирани по форуми. Но това не значи, че не научих нищо ново – напротив. Например, няколко меча с цилиндрични дръжки с остриета от португалски рапири затвърждават теорията, че тои вид меч е възникнал в резултат от оманската експанзия в Африка за сметка на Португалия като смесица от африкански форми по отношение на дръжката и западни остриета, първоначално трофейни, а след това внесени по търговски пътища. Отделно ще мога да науча и доста за брадвичките и копията.
Това е първата книга за тази година, но за мен тя се равнява на поне няколко книги от обща тематика, заради това че отговаря идеално на моите собствени интереси.