С течение на времето успях да събера много омански и занзибарски дълги хладни оръжия, но едно от тях все ми се изплъзваше – оманския шамшир. Наскоро обаче късметът ми се усмихна – един приятел колекционер от Кувейт, от когото купих занзибарска нимча ми писа, че има омански шамшир за продаване и бързо се договорихме. Сега вече мога да го представя в блога и да обясня, какви са разликите с персийските шамшири.
Острието някога е било с пропорциите на типичен шамшир, но е било скъсено. Може би преправката е нарочна, защото като цяло арабите и в частност оманците предпочитат по-къси остриета с по-малка извивка, каквито има на оманската катара и занзибарските нимчи. Интересно е че при скъсяването върхът е бил заострен.
Най-очевидните разлики са в дръжката. Под кръстачката, долното разклонение на кръстачката и горния край на дръжката за увити с усукани ивици сребърна тел, които са преплетени като панделка. В другия край на дръжката, капачката на помела е също различна в характерен за Оман и Източна Африка стил. На персийските шамшири, тази капачка е цилиндрична, сравнително къса и като цяло без украси. На оманските и занзибарските шамшири, капачката е малко по-дълга и конусовидна, изработена от сребро и украсена с характерни флорални декоративни мотиви. Понякога лентата между чирените също носи такава украса, но на моя е без дизайн.
Канията също е с омански черти. Геометричната украса под черната кожа е доста елементарна, но големият сребърен долен накрайник е характерен за Оман и източното крайбрежие на Африка. В основата на украсата също както на капачката на помела е редица от шестлистни цветчета. Отделните части на шамшира – острие, дръжка и кания съвпадат като стил и потвърждават, че тази сабя е оманския шамшир, който толкова отдавна искам.
Стефан Прадин, който специализира в източно-африканска история, твърди че в Оман, Занзибар и Коморите шамширът е оръжие, символ на статус и носено само от най-високопоставени хора, като султани, емири и велики везири. Неговият извод се основава на снимков материал от 19-и век. Ако това е вярно, то до голяма степен обяснява защо тези саби са толкова по-редки в сравнение с останалите саби и мечове от Оман, дори по-редки от архаичните къси мечове от 18-и век. Попълването на колекцията с един образец определено ми донесе голямо удовлетворение.
