Представянето на северно-африканските оръжия в моята колекция продължава с така наречената “сбула” – един от по-малко известните ножове от Мароко. Името е споменато от Шарл Бютен в “Catalogue de la collection d’armes anciennes européennes et orientales de Charles Buttin” през 1933 г. Там в табло номер XXXI са показани няколко сбули, една от които е с дръжка като на кумая. Бютен е живял дълго години в Мароко и съответно е познавал местните оръжия доста добре. Впоследствие, през 70-те години Линдерт показва една сбула, за която пише, че е оръжие, носено от фалашите – черни евреи от Етиопия. Източник за това не е посочен, oсвен че предметът е придобит в Етиопия, ты като Линдерт пътува предимно из източна Африка и вероятно това е историята, която е получил от местни търговци, които са му продали въпросната сбула. Тази грешка е повторена от Тири в Maghrib to Moghul, въпреки че самият Тири признава че украсата по каниите е в марокански стил. Впоследствие Тири частично се поправя в книгата си “Islamic and Native Weapons of Colonial Africa 1800-1960”. Очевидно нито Линдерт, нито Тири са били запознати с работата на Бютен. Снимка на стражар (?) със сбула затъкната в пояса, марокански мускет застанал пред врата в стил, характерен за Мароко показва, че Бютен е бил прав и тези дълги ножове са всъщност от Мароко.
Сбулата е с острие, често скъсено от европейски остриета от саби и палаши, със силно заострен връх. Срещат се и местни остриета, а понякога и остриета от преработени щикове от Гра и Шаспо. Понякога по острието има гравирани символи, наподобяващи латиница, вероятно като символ на качество заради асоциациите със символите по по-ранните европейски остриета. Дръжката е от два рогови чирена, захванати към опашката на острието с нитове и понякога частично или изцяло обковани с бронз. Често украсата на дръжката е от зиг-заг мотиви, които в Магреба се свързват с образа на змия и имат за цел да отблъскват “злото око”. Каниите са дървени, от две половини захванати с метални ленти и понякога покрити с кадифе. Интересно е че дръжката е с I-образна форма и прилича на дръжките на базеларда от Централна Европа от 15-и и 16-и век. Възможно е да има връзка между двете форми, особено ако приемем че мароканските опръжия като форми са се формирали през 16-и и 17-и век в резултат от контакт и войни с Хабсбургите и италианските републики. Напълно възможно и дори веоятно е в някои от сраженията участниците на страната на католиците да са били въоръжени с базеларди.
По дължината, сбулата се явява междинна форма между кумаята и морканския саиф (известен сред колекционерите като нимча) и отговаря на нуждата от оръжие, което да е лесно за носене затъкнато в пояса и същевременно по-дълго от обикновен нож. Друго обяснение може да се крие в обществени норми, забраняващи на хора от прост произход да носят дълго хладно оръжие, но разрешаващ ножовете. Аналог има в различни места и култури – бауервера в Централна Европа, ятагана на Балканите или ножовете за носене на ръка в Сахара и Сахела – все форми, даващи възможност на хора, на които по една или друга причина не им е позволено или възможно да носят меч или сабя, да носят оръжие за самоотбрана.
Освен сбулата, в Мароко е известен и по-къс нож, наречен”шула”. Основните разлики със сбулата са в размера и липсата на разклонения (предпазители). Аз имам една шула, на която са добавени предпазители в горния и долния край, така че формата наподобява тази на сбулата, а същевременно на една от сбулите ми разклоненията откъм острието са премахнати, така че явно е било въпрос на лично предпочитание.
Както и за повечето оръжия от тази част на света, за сбулата знаем съвсем малко – в специализираните книги, където това оръжие е публикувано, то дори не е описано правилно, освен в старата книга на Бютен.