Всички обичаме да се хвалим с удачните придобивки, но е добре да показваме и грешките. За мен тази сбула, която купих в края на миналата година беше грешка и тук ще обясня защо мисля така.
Самата сбула е интересна с няколко неща. По дължина на острието (57 см) е най-дългата сбула, която имам засега. Самото острие е местна изработка, като в каналите в основата от двете страни има имитации на надписи и маркировки изцяло от точки. Дори и за някой неграмотен би било ясно, че това не е надпис, но изглежда че чисто естетическата функция на надписите и маркировките по старите внесени от Европа остриета е била важна, за да оправдае такава груба и очевидна имитация. Дръжката е от типична конструкция с два рогови чирена. Предпазителят е от патинирала мед или някаква сплав с високо съдържание на мед. Уви, помелът, който е бил оформен по идентичен начин на предпазителя липсва, няма и кания.
Тези липси са проблема. По мои наблюдения, такъв тип сбули не са огромна рядкост и при необходимото търпение бих могъл да намеря много по-добре запазен образец. Тази беше доста евтина и оттам се поддадох на изкушението, но сега си давам сметка, че щеше да е по-добре да дам три пъти повече, но за качествен образец. Ако събирах само и единствено сбули, такава придобивка може би щеше да е оправдана, но моите интереси са все още много по-широки и в колекцията имам място само за по няколко образеца от повечето форми.
Когато осъзнаем, че сме направили грешка, е добре да се опитаме да се поучим от нея. Засега тази година съм ограничил силно броя на новите придобивки, защото искам да съм сигурен, че имам истински добра причина на добавя един нов предмет в колекцията, преди да го направя.