Напоследък не съм имал нови нимчи или такуби, но пък за сметка на това мога да покажа нещо, което не много хора са виждали и познават. Това е един от многото видове ножове за хвърляне, наречен сенгесе от народността Матакам, която обитава планините Мандара в северната част на днешните Камерун и Нигерия.
Ножът е класифициран от Вестердийк като тип 5 от група III в неговата книга за ножовете за хвърляне. Общата дължина е 60 см. Формата на острието е като тройка и е украсено с прости насечки. Дръжката е дълга, с квадратно сечение. Долният край на дръжката е като шпатула и с кука за закачане на ремък, който е закрепен и в горния край на дръжката за специална гривна. Снимки от края на 19-и век и началото на 20-и век показват тези ножове носени през рамо на ремъка или понякога с острието облегнато на рамото. Част от дръжката е покрита с кожени ивици .
Според Вестердийк и Цирнгибл, този нож е бил символ на престиж и социален статус. Мъжете са го носели като атрибут по време на събори и важни срещи. Възможно е и да е бил ползван като валута, както други ножове за хвърляне. В по-съвременни дни такива ножове се произвеждат като сувенири за туристи и се отличават по намален размер в сравнение с автентичните стари образци.
Планините Мандара са вулканичен масив по северната граница на днешните Камерун и Нигерия. Едно време те са образували своеобразна граница на Халифата Сокото, където отвореното пространство на Сахела е свършвало и тежката конница на халифата и предшестващите го градове-държави на Хауса е губела ефективност. Съответно тези планини са били убежище на цял куп езически племена, които не са приели исляма – Матакам е било едно от тях. Името Матакам се предполага че произлиза от езика Фулани на преобладаващия етнос в Сокото и означава “голите хора”. Това загатва за пренебрежителното отношение на фуланите към тези хора и ниското им, от фуланска гледна точка, ниво на развитие. Основната им религия е била анималистична, като днес почти половината са християни, а една трета мюсюлмани.
Този нож е на границата, макар и по-скоро от грешната й страна на това кое е ислямско африканско оръжие и кое не. Въпреки това езичниците от този регион са били в директен контакт и конфликт с мюсюлманите от Сахела и формата на сенгесе ножовете за хвърляне е специфична и интересна. Комбинацията от тези исторически, географски и чисто естетически фактори ми беше достатъчна, за да го купя, като това е едва вторият нож за хвърляне в колекцията ми – другият на народността Тебу вече съм го представил. С времето се надявам да добавя и други ножове за хвърляне към тях.