Соц Кортици – История от Близкото Минало

Колкото по-старо е едно оръжие, обикновено толкова по-малко знаем за него и за притежателите му някога. Кортиците от соц време не са толкова вълнуващи, колкото мечовете със средновековни остриета, но пък за сметка на това понякога знаем с абсолютна точност на кого са били. А когато е известна личността, притежавала оръжието, нещата придобиват лично измерение и историята оживява чрез военната кариера на този човек.

Значително по-масово срещани от царските кортици, соц кортиците не представляват кой знае какъв интерес за колекционерите – естетически и по качество отстъпват на хладните оръжия от епохата на монархията и не са някаква рядкост. Аз имам два соц кортика – единият е максимално тривиален общовойскови или милиционерски кортик. При положение че това е бил кортикът, носен от офицери от всички войски без флота, а също така и от офицери от МВР, бройката на произведените кортици е била много голяма. За разлика от царските кортици унищожаването или укриването на соц кортиците никога не се е налагало заради репресии при смяната на режим, така че тези кортици са масово запазени. Моят е комплектен с носача.

Другият соц кортик е по-интересен, най-малкото за това, че е военно-морски, каквито са били произведени в по-малки бройки. Освен това заради лошото качество на изкуствената черна кожа по-трудно се срещат такива кортици, в добре запазено състояние. Но моят кортик има и нещо по-интересно – посвещение на острието. Бил е подарен на Капитан I-ви ранг Константин Площаков през 1982-ра г. Това ми даде възможност да опитам да науча повече за Константин Площаков и открих, че той е бил командир на подводница проект 613 или клас “Уиски” по натовско обозначение. .

За мое щастие, той също така е бил и писател и една от книгите му, “В Подводницата” съдържа спомените му от времето на активната му служба. Преди няколко години, когатo се сдобих с кортика я прочетох и ми беше интересно да науча за устройството на подводницата, особеностите по поддръжката и експлоатацията й, живота в нея, а даже и за личностните вражди в българския флот през тези времена от Студената Война.

Въпреки че за щастие на Капитан Площаков никога не му се е наложило да изпълнява дълга си в реални бойни условия, това не прави историята на българския подводния флот в годините, когато е бил най-силен по-малко интересна. Носталгията по времената, когато България е иамала няколко боеспособни подводници е особено силна в момента на публикуването на този пост, в който няма нито една. Константин Площаков отдавна не е сред живите – починал е през 2006-а, т.е. около 6 години преди българският подводен флот да бъде закрит. Кортикът е останал като вещ, свидетел на тези отминали времена.