Преди около 20 години посетих двореца Топ Капъ в Истанбул, и там в оръжейната за първи път видях булат на живо. По това време вече бях развил интерес към ислямските оръжия и бях силно впечатлен, без напълно да осъзнавам значението на експонатите събрани там. Снимките. които направих тогава бяха малко и с не особено високо качество, а и спомените вече взеха да избледняват. Но за щастие наскоро открих че през 2012-а година е публикуван каталог на голяма част от оръжията там с автор Хилми Айдън и съответно побързах да се сдобия с него. След известно чакане книгата да пристигне от Истанбул, вече е при мен и след като я разгледах подробно, смятам че би била интересна за всеки, с интерес към ранните ислямски оръжия.
Книгата е голям формат с твърди корици и обложка, но листата са тънки и не особено гланцови. За щастие илюстрациите са големи, изцяло цветни и с добра резолюция. Книгата започва с няколко уводни статии, след което следват статии за оръжия от мамелюците в Египет, Персия и Османската Империя. След това започва същинската част със сабите на османски султани, последвани от всякакви други оръжия, доспехи и аксесоари като барутници, стремена и военни стандарти. Накрая са представени мечовете реликви, останали от Мохамед и първите халифи, както и пълководците, осъществили ранната ислямска експанзия като Халид бин Уалид. Има и европейски мечове, като най-интересен е мечът на Стефан Велики от Молдова. За мен най-интересните части на книгата са в началото и в края, където е пълно с ранни ислямски дълги хладни оръжия, датирани чак до началото на седми век. За съжаление текстът е изцяло на турски и в резултат на това книгата за мен е само книга с картинки на този етап.
Без да разбирам турски е невъзможно да коментирам относно качеството на текста. Но дори и само илюстрациите носят интересна информация, защото показват много ранни образци на хладно оръжие от ислямския свят. Оръжията на османските султани са добре документирани, а нещата с реликвите от седми век седят по-сложно, защото тези оръжия са украсявани през времето, като освен че са им сменени дръжките и каниите, много от остриетата също са с декорация от по-късен период. Ако приемем, че украсата е добавена впоследствие, е интересно разнообразието от форми в мечовете – някои дълги и тесни, други къси и широки. Тези оръжия са изследвани и в други книги, някои от които са доста скъпи и трудни за намиране, но ако не греша това е единствената книга, в която са показани с добри цветни илюстрации.