Всеки колекционер има в съзнанието си няколко мечтани придобивки. Става дума за предмети толкова рядки, трудни за намиране и обикновено непосилно скъпи, че шансът да бъдат придобити в действителност е нисък и са предимно в сферата на мечтите. Но понякога мечтите се сбъдват. В предишни постове за такубата накратко опитах да обясня причините за износа на европейски остриета в Африка. Някои от тези остриета са доста стари, от 18-и и 17-и век. Те са достатъчно редки и интересни сами по себе си, но всички, с интерес към темата винаги са искали да намерят истинско средновековно острие. Дълго време всички стари остриета приспособени към такуби в крайна сметка се оказваха от 17-и век най-рано. Но един ден, преди около 8 години, Иън Норман, създателя на takouba.org показа такуба с острие, което беше старо и с маркировки, които бяха малко по-различни от тези от 17-и век. След проучване, включително и от др. Лий Джоунс, известен колекционер и изследовател на мечове от средновековието, изводът беше че това острие е най-вероятно от средата на 14-и век. С други думи, истинскo средновековно европейско острие и сензационна находка, която потвърждава тезата, че износът на остриета за Африка датира от доста отдавна. Никога не съм очаквал да имам възможност да придобия този меч, но някак си планетите и звездите се наредиха идеално – Иън реши да ликвидира колекцията си, аз научих за това случайно, но в точно правилния момент и цената, която договорихме беше такава, че можех да си я позволя. Сега тази важна такуба е в моята колекция и е редно да я разгледаме по-подробно.
Острието, разбира се, е най-интересната част. Според Доктор Джоунс, то е от тип XIIIa по Оукшот. Този тип мечове е възникнал през 13-и век, както измето загатва, пригоден специално за рицарите от епохата. Остриетата от тип XIII се отличават с голямата си дължина и тежест, с почти паралелни режещи ръбове с малко разклонение в основата и са били оптимизирани за сечене, включително и срещу противници с халчести ризници. Върхът често е леко заоблен и балансът е такъв, че за разлика от тип XIV например, не са добре пригодени и за мушкащи удари. Популярни предимно в рамките на Свещената Римска Империя и наричани навремето “голям меч”, тези от тип XIIIa са ползавни понякога и с две ръце, когато рицарите са се спешавали. Постепенно заменен от мечове с по-универсални функции, тип XIIIa е станал популярен пaк към края на 15-и век, когато на стари остриета са били сложени нови дръжки, съответстващи на късната средновековна мода.
Както се вижда, в Сахела острието е получило сериозни изменения. Върхът е скъсен и заоблен, също както и подострен в последната третина. Заради износване или счупване, острието е скъсено и в началото, като опашката липсва. Това е наложило да бъде вложено в конструкция тип сандвич, за която е захванато доста здраво с няколко нита и потенциално и ковашка заварка. Такива конструкции има и на по-късни образци, както се вижда на два меча от колекцията ми, но на този меч сандвичът е много по-дълъг от обивхайното. Това е вероятно направено заради баланса на меча, който като е цяло е по-тежък от всички останали такуби, които имам и съм държал.
Маркировките са в канала и са идентични от двете страни на острието. Първата маркировка е т.нар. “кръст фурше”, или кръст с рамене, които завърхсват в раздвоение, сложен в кръг. Такива кръстове се срещат често на мечове от зрялото и късното средновековие и религиозният символизъм е пределено ясен. Другата маркировка е е кръст с раздвоен връх, която се среща по-рядко и чиято символика не ми е ясна. Подобни кръстове в един или два кръга се срещат на мечове от арсенала в Александрия, където са попаднали през 14-и и 15-и век, а също така и на един меч с острие тип XIIIa от Военно-Историческия музей в Белград, сниман в книгата на Алексич в книгата за мечове от Балканите. Има и друг меч тип XIIIa в частна колекция, с произход от Бохемия, с идентични маркировки според описанието, което намерих за него, но за съжаление нямам снимки. Тези остриета са били ковани предимно в Северна Италия и копирани от ковачи в Пасау, така че и това е от един от тези два центъра на производство.
Дръжката също е интересна и различна от останалите дръжки на такуби, които имам в колекцията. Кръстовището е по-тясно, но за сметка на това по-широко, с форма на паралелепипед. Най-близко до него в колекцията ми е кръстовището на една такуба, предполагаемо от Канем Борну. То е изцяло метално и украсено с ленти апликации от бронз. Помелът е от сферичния тип, но по-голям на размер и извит от долната страна така, че да легне по-добре в ръката. Ръкохватката е десетогранна. Взети накуп, всички тези елементи са малко по-различни от елементите, които намираме върху дръжките на такуби от началото на 19-и век и това предполага, че тази дръжка е от предхождащ период – 18-и век или дори по-рано.
Това е най-старата такуба, за която аз лично знам. Как е попаднала в Африка? За съжаление няма как да знаем със сигурност и можем само да спекулираме, но спекулирането е забавно. Най-вероятната версия е, че италиянски търговци са докарали това острие в някое пристанище в Северна Африка, откъдето после е поело към вътрешността на континента. Печалбите от този тип търговия са били достатъчно високи за да изкушават търговците от Генуа, венеция и другите търговски цвентрове на Апенините непрекъснато да нарушават папската забрана за продажба на оръжие на мюсюлмани. Но може и да е дошло през Египет и арсенала на мамелюкските султани в Александрия. Знаем, че като част от мирен договор, кралят на Кипър е платил данък на мамелюците под формата на мечове. Някои от тях са били завещани на александрийския арсенал с надписи на арабски, но не всички са получили такива посвещения, защото има запазени образци пленени от турците и отнесени в арсенала в Св. Ирина в Константинопол, които са само с тамгата на арсенала и без каквито и да е арабски надписи. Остриета от Египет със сигурност са пътували към вътрешността, както се вижда от една мамелюкска сабя във владетелската оръжейна на град , днешна Северна Нигерия на , показана от Бивар и нищо чудно това острие да е минало първо Кайро или Александрия. Съществува и вариант да е военна плячка на турците или техните сыузени корсари от Магреба – както вече стана дума, този тип остриета са станали отново популярни в края на 15-и век, така че са били още в употреба през първата половина на 16-и век и една част от тях може да са били взети като плячка при непрекъснатите сражения между мюсюлмани и католици в Средиземно Море през този период.
По-интересна и ценна такуба от тази едва ли някога ще мога да намеря, но това не изчерпва темата и сигурно това не е последната такуба в колекцията ми. Весели празници на всички!