От време на време обичам да добавям и български хладни оръжия в колекцията. Тук, където съм, българските оръжия от царско време излизат рядко, за това съм склонен да ги взема дори и когато състоянието не е отлично. Първата покупка за годината е този трудовашки кортик.
Кортикът е българско производство, това е без съмнение. Предпазителят е изработен от две отделни части – кръстачка и пръстен. Единствено кръстачката има маркировка – на Керестеджиев. Острието е немаркирано, с шестоъгълно сечение и никелирано. Пробвах го с магнит и е стоманено, а не бронзово, както е единият от вариантите на Керестеджиев. Ръкохватката е пластмасова, а не дървена, както на някои варианти. Канията е в лошо състояние, като единият от накрайниците очевидно е подменен и изглежда като някога да е била покрита с черен плат, който липсва. Останала е емблемата, както и лентите за гривните, които са захванати към канията с две много малки болтчета отстрани и отзад. Наустникът на канията е от отделна част.
Вариант точно като моя кортик не мога да намеря нито в книгата на Ганчев, нито в тази на Предов. Същевременно, всички части съвпадат отлично, така че едва ли е събиран от части от няколко кортика, а е произведен така. По всичко изглежда, че в България навремето различни производители са правили отделни части, които после са били сглобявани от търговците, които са продавали кортиците на офицери и подофицери.
За съжаление, от царските кортици до нас са достигнали много малка бройка. България е била малка държава и българските кортици не са произвеждани с десетки и стотици хиляди, както е било в Третия Райх. Моделите кортици в по-голямата си част са въведени чак през втората половина на 30-те и през войната производството им е намаляло, защото приоритетите са били други. След преврата през 1944-а година, по тях са правени модификации, премахващи царската символика, а впоследствие и много от кортиците са били унищожени или скрити на места, където условията за съхранение не са били оптимални. Имайки предвид тези обстоятелства, аз съм напълно склонен да колекционирам образци, които не са перфектни, стига да са оригинални.