Кавказките кинжали и ками са доста разнообразни и интересни, а едни от най-големите по размери сред тях са камите от региона около Трабзон и Западна Грузия, или т.нар. черноморски ками. Аз вече не колекционирам кавказки оръжия, но тези, които съм събрал са все още в колекцията ми и тази кама с дължина почти 55 см и размери на къс меч е от любимите ми. Размерът има значение!
Тези масивни ками се отличават освен по размерите, и по пропорциите. Остриетата са по-широки и ръбовете вървят паралелно почти до самият връх, който не е толкова заострен както на типичните кинжали. Дръжките са често с четвъртита глава, а не заоблена или триъгълна както на другите турски и кавказки ками. На моята кама главата е заоблена, така че има и изключения. Нитовете са покрити с декоративни елементи от сребро и ниело, с украса в черкезки стил. Каниите са с характерен стоманен накрайник, който от предната страна стига почти до средата на канията и завършва с декоративен елемент от кръгове пробити в стоманата. За разлика от повечето кинжали, чиито накрайници са украсени с ниело или кофтгари, декорацията по накрайниците на черноморските ками се свежда до прости гравирани линии.
Някои наричат тези ками “шапсугски” по името на шапсугите, едно от 12-те черкезки племена, което изсотирчески е обитавало черноморското крайбрежие и поречието на река Кубан. Но дори и ако произходът на тези ками е черкезки, повечето които са достигнали до нас не са били ползвани от черкези, а от грузинци и понтийски гързи (лази). На снимки на понтийски гърци, борци срещу турския геноцид по време на ПСВ, се виждат такива ками.
Ривкин пише, че тези ками са от средата на 19-и век, като най-ранните образци датират от 1840-те. Според него има два вида остриета – с два еднакви на дължина сравнително къси канала, който е по-късният вариант или с два канала с различна широчина – един тънък и един малко по-широк като на моята. Този, по-ранен вариант е от 1840 до 1855 година. Ривкин споменава тези ками се отличават с по-проста украса и тази, която е показал, също е със заоблена глава на дръжката. Според него тези ками са от Гурия в Западна Грузия и центърът на производството им е бил Батуми, защото това е единственият град в Гурия, за когото има данни да е имал оръжейни занаятчийници. След 1865г. излизат от мода в Грузия и производството им изведнъж почти спира, но остават популярни в региона около Трабзон.
На фона на това, можем да заключим, че моята кама е най-вероятно от Батуми, произведена между 1845-а и 1855-а година. Тези ками се срещат сравнително рядко и аз бях много щастлив да придобия моята навремето и до сега е една от двете ми най-любими ками.