Торонто е най-големия град в Канада и има много забележителности, за които си заслужава да бъде постен, като Ниагарския Водопад например. Към тях можем да добавим и Кралския Музей на Онтарио, който е разположен в центъра на града и до който се стига лесно с метрото. Колекциите на музея са доста разнообразни, от предмети на изкуството от цял свят от древността до наши дни до скелети на динозаври, минерали и препарирани животни. Това е удобно в случай на семейно посещение, защото дава възможност на останалите членове на семейството да гледат това, което на тях им е интересно докато ние разглеждаме сбирките от оръжия.
Самите оръжия са разпръснати из музея – има ги в залите за древна Гърция и Рим, Китай, Корея и Япония, Африка и т.н.т., вкл.и в детския кът кедто по някаква причина има пълен комплект доспехи и разни оръжия от Индия в една витрина. Най-интересните части обаче са съсредоточени на две места – специлани зали, посветени на историята на европейските оръжия от средновековието до Първата Световна Война и залите с колекции от произведения на изкуството от Близкия Изток и Централна Азия.
Откривам раздела за придобивки в колекцията ми с тази кумая от Мароко. Дължина 47 cm Дължина на острието 28 cm Ширина на oстрието 2.54cm
Но преди да разгледаме придобивката, първо малко за тези марокански ханджари.
Кумая от дълго време в колекцията
Произходът на кумаята не е съвсем изяснен. Формата на острието е почти сигурно повлияна от турски ханджари от времето на експанзията на Османската Империя в Северна Африка през 16-и век. Дръжката пък наподобява италианската чинкуедеа, също от епохата на Ренесанса. Възможно е формата на дръжката да има връзка и с т.нар. “ушати ножове”, ползвани от маврите в Ал Андалус през 14-и век (мюсюлманската южна част на Иберийския полуостров преди завършването на Реконквистата) и впоследствие популярни в Южна Европa през късното средновековие и Ренесанса. Това, което изглежда сигурно е че кумаята като форма е възприета в Маорко през 16-и и 17-и век, по време на династята Саади. Тази династия е първата арабска династия на Мароко след няколко берберски династии и управлението й се отличава с успешното отблъскване на опитите за завоевание от сериозни военни сили като Османската Империя, Испания и Португалия, а също така и с териториално разширение във вътрешността на Северна Африка чак до Тимбукту. По това време се формира мароканската идентичност, както и традиционните форми марокански оръжия, като например мароканския саиф, известен сред колекционерите като нимча или различните видове марокански мускети – афедали, таузилт и алтит, под влияние на английски и холандски пушки. Кумаята не е изключение и с времето се е утвърдила като националния нож на Мароко.
Новата кумая, с характерно острие
Острието на кумаята е криво, като кривината е по-силно изразена към върха на острието, докато началото му близо до дръжката е сравнително право. Заточването е двустранно, но е интересно че заточената част от острието е по-дълга откъм вътрешната страна на извивката, докато от външната страна е заточена единствена последната една трета към върха. Основата, където острието е най-дебело, е оставена незаточена. Сечението е ромбовидно към върха, особено в тази част в която острието е заточено то двете страни, а в основата сечението е правоъгълно. Като правило не се срещат канали. През 19-и и началото на 20-и век, много от остриетата са произвеждани в Европа специално за износ за Мароко и в основата често има маркировка на производителя, като най-често тя се състои от символи или изображения като параходи, портрет на Наполеон III и т.н.т. а не от надписи.
Ръкохватката е тънка в средата и се разширява в двата края. Изработена е от едно парче дърво, като понякога, особено при по-старите образци се използват и други материали като рог на носорог или в по-редки случаи слонова кост. Главата на дръжката е покрита с “шапка” от метал – месинг или сребро, която е захваната за дръжката чрез заклепване на опашката на острието и/или пирони или смола. Острието влиза в дръжката през метална втулка, която също така служи да уплътни дръжката в канията. Понякога се случва дръжките да са изцяло обковани с метал. Каниите са неизменно от две парчета дърво обковани с метал. Металните части по дръжката и канията са украсени в характерен марокански стил с геометрически и флорални мотиви. На старите сребърни дръжки и кании понякога има проба на среброто. Формата на канията следва формата на острието, освен в края, когато канията завива драматично под почти прав ъгъл спрямо дръжката подобно на други ханджари от Близкия Изток. В горния край на канията, от двете страни има уши, през които са прокарани гривни за окачване на вълнено въже, което служи за носене на кумаята през рамо.
В последните десетилетия кумаята е може би най-добре познатия сувенир от Мароко. Туристическите сувенири са много близко до старите образци като форма и украса, но има някои разлики. Основната е, че на острието е отделено изключително малко внимание, тъй като неговата функционалност не е от значение. Остриетата на сувенирните кумаи са с почти изцяло плоско сечение, само с характерното заточване. Повечето сувенири също така са с умалени размери спрямо автентичните образци. На украсата на дръжката и канията е отделено повече внимание, но като цяло те са направени от евтини материали и изработката е леко груба.
Маркировка
Острието на моята придобивка е добре изработено и маркирано с кръст с три заклонения в краищата. Не знам на кого е тази маркировка, но вероятно е нанесена катро символ на качество. Металните части са изцяло от месинг, без посребряване. Дръжката е от тъмно лакирано дърво, с канали в средата по продължението й и насечка в частите, в които се разширява. В средата на ръкохватката има по две малки разширения от всяка страна, вероятно с цел по-добър захват. Като цяло, всички елементи определят тази кумая като обикновен образец от първата половина на 20-и век, преди началото на сувенирната индустрия. Формата на дръжката прилича на другата кумая в колекцията ми, която е с посребрени метални части и за съжаление повредена ръкохватка.
Двете кумаи в колекцията ми
Маркировка с нясен характер
Засега не знам достатъчно, за да мога да определям кумаите по географски признак на базата на форма и декорация. Литературата за тях е оскъдна – има ги в речника на Стоун, както и на едно от таблата на Бютен. В по-ново време са споменати бегло от Спринг в неговата книга за африкански оръжия. Има и една онлайн статия от Лий Джоунс от преди близо 20 години, където той ги представя в най-общи линии. Бастид в неговата публикация от 2016-а споменава, че формата на дръжка от т.нар. тип “жандармерийска шапка” е от северното крайбрежие, докато по-често срещания вариант, каквито са моите образци, е от вътрешността. Може би някога ще излезе по-задълбочено изследване, но дотогава кумаите остават красиви и атрактивни за колекциониране като едно от най-характерните оръжия от Мароко и Магреба като цяло.
Изграждането на библиотека по темите, които колекционираме е също толкова важно, колкото и изграждането на самата колекция. Двете вървят ръка за ръка, защото без книгите, ние не бихме могли да бъдем колекционери, а бихме били просто натрупвачи на предмети за които не знаем почти нищо. Независимо дали става дума за справочник, който показва цялото разнообразие от модели или типове оръжия подбрани по някакъв критерий или за задълбочено проучване за специфично оръжие, книгите ни служат като пътеводител в света на колекционирането. Даже до известна степен, дори са по-важни от самите предмети, защото ние сме само временни притежатели на нашата колекция, която непрекъснато се променя, докато натрупаните знания остават с нас докато сме живи и дори и след нас, ако намерим начин да ги предадем на други, както авторите изброени по-долу.
Тук ще разгледам няколко книги на български език, които за мен би трябвало да са в основата на библиотеката на всеки български колекционер или любител на хладното оръжие. Това е моят кратък списък и той сигурно ще се различава от нечий друг списък, но книгите съм подбрал по следния критерий – за момента на този пост, това са най-добрите книги на български в момента по теми, свързани с хладното оръжие. Ако вбъдеще някой публикува по-добри книги по тези теми, тогава ще се върна тук и ще внеса необходимите поправки. Има и други български книги за оръжие и милитария, които са на много високо ниво или ценни просто като добро начално упътване, но списъкът тук е за книги, в които хладното оръжие е основен акцент.
1.Йотов, Валери “Въоръжението и Снаряжението от Българското Средновековие (VII-XI Век)”, 2004. Започваме от началото на българската държава с оръжието на нейните създатели (и врагове). Това е каталог на всички оръжия, защитно въоръжение и друго снаряжение, намерено в съвременните граници на България и известно на роадния археолог Валери Йотов към Варненския Археологически Музей. Книгата е вече леко стара, като от тогава има нови находки и познанията ни за някои от експонатите включени в книгата са еволюирали и вече ги разпознаваме като от по-късен период (например няколко саби, които са най-вероятно свързани с присъствието на Златната Орда по нашите земи). Изданието е голям формат с твърди корици, но вероятно с цел цената да се запази в някакви граници, качеството на хартията не е особено високо и всички илюстрации са чернo-бели, без дори да има секция с цветни илюстрации на гланцирана хартия за някои от по-важните експонати. Това обаче с нищо не намалява от стойността на книгата като най-пълният справочник за оръжието и снаряжението на българските воини от първите няколко въка на съществуването на България. Всеки, който се интересува от развитието на хладното оръжие в българските земи, от върховете на стрели и копия през брадвите и боздуганите до сабите и мечовете има нужда да придобие копие.
2. Петров, Пламен “Дългото Хладно Оръжие на България след 1878 г.”, 2015. Това е второто, подобрено издание на същата книга, която беше първата книга по темата за стандартните модели дълго хладно оръжие в българската армия след Освобождението. Разликите с първото издание са по-голям формат, позволяващ по-големи снимки, на които по-добре се виждат някои детайли, както и някои допълнения. Някои от показаните образци са спорни, като например някои трофейни саби, които са единични образци и съответно може би нямат място в каталог на стандартни модели и т.н.т., но като цяло това е единствената публикация на български по темата и ще е полезна както на начинаещ колекционер, който иска да се запознае с моделите български саби, така и на по-напреднали колекционери.
3. Казазян, Агоп “Българско Късо Хладно Оръжие”, 2015. Също книга, която засега е единствена по рода си по темата за българските щикове и ножове. Авторът е колекционер, с изключително дълбоки познания по темата, като книгата е много добре написана и текстът е придружен с много на брой качествени илюстрации. Тази книга е еталон за книга в помощ на колекционерите на роден език.
4. “Сабите на Войводите” издание на Регионален Исторически Музей Велико Търново, 2017. За периода на Възраждането и Борбите за Освобождение има доста книги, но те обикновено са с по-широка тематика и включват и всякакво огнестрелно оръжие, аксесоари и т.н.т. Този каталог е изцяло посветен на хладното оръжие, като в него са събрани експонати, свързани с хайдути и освободителни дейци от всички регионални исторически музеи в България. Това е доста сериозно по мащаб начинание и качествените цветни снимки на гланцова хартия дават добра представа за различните видове ножове, саби, ками, мечове и щикове, ползвани в този период. Единственият недостатък е че книгата не предcтавлява задълбочено проучване по темата, а текстът преди каталога е от общ исторически характер. Форматът е хубав, но кориците са меки. За съжаление бройката на печат е малка и каталогът съответно труден за намиране, като аз съм благодарен на Симеон Цветков за помощта му да получа моята бройка, както и за това, че без неговите усилия и фотография реално този каталог не би съществувал.
Тези четири книги са достатъчни да дадат обзор на българското хладно оръжие през вековете, от създаването на Дунавска България до всички видове хладни оръжия в българските въоръжени сили от Освобождението до днес. Едно от предимствата на тези книги е достъпната цена, в сравнение с цените на качествени чуждестранни издания. Темата за хладното оръжие по нашите земи преди идването на Аспарух я оставям за бъдещ пост. Засега няма добра книга на български език за хладното оръжие от Второто Царство (има такава книга на английски от сръбски автор обаче) както и книга за оръжията от времето на Турското Робство и особено по-старите образци от преди Възраждането. Сигурен съм че изследователи, колекционери и реенактори ще направят така, че тези липси да бъдат запълнени.
