Судански Церемониален Скиптър

Една от особеностите на африканските оръжия, е че там, в по-голяма степен от където и да другаде по света, съществуват форми на оръжие, които нямат никакво практическо бойно предназначение, а са с изцяло церемониален и култов характер. Тези скиптъри попадат в тази категория – с дължина под 40 сантиметра, умален копен връх от едната страна и глинена топка в другия край, те имат нулева стойност на бойното поле. Предназначението им е изцяло ритуално, но какво точно?

Преди да се впуснем в разглеждане на различни теории, нека първо разгледаме въпросните предмети. Състоят се от две пръчки, украсени с бронзова тел. Копийните върхове са от желязо, грубо изработени и оформени, като дървената част е просто вмъкната във втулката без допълнително закрепване чрез нитове. Глинената топка в края е интересна – според една теория, сферо-коничен съд от късното средновековие, или може би специално изработена за целта. На единия от двата скиптъра глиненият накрайник липсва, а от този който се е запазил липсва украса от червени семена от някакво местно растение, които наподобяват коралови мъниста на цвят. В един момент някой се е опитал да е съедини двата скиптъра в един с помощта на конец и бронзова тел в единия край – защо и кога, не е ясно.

Скиптърът от Гръцкото Въстание

Почти идентичен скиптър е показан от Стефан Прадин в статия, озаглавена “Късна Военна Употреба на Сферо-Конични Съдове в Судан през 19-и в.” Там определен като командирска палка, за скиптъра е даден произход – трофей от египетския корпус след битката при Наварино. Два такива скиптъра са били укачени на стена в къщата на гръцкия революционер Атансиос Лидорикис в края на 19-и век заедно с други трофеи от Гръцкото Въстание. С оглед на това, че Лидорикис вече е бил сравнително стар когато е нарисуван негов протрет през 1855 г., можем да заключим че едва ли е бил жив в края на 19-и век, така че скиптърите предхождат Махдиското Въстание в Судан и това да са пленени през 1820-те звучи правдоподобно. Но какво биха могли да правят судански скиптъри в Гърция? Както вече споменахме, част от Османските Войски изпратени да потушат въстанието в Гърция са дошли от васалния на Високата Порта Египет и са били предвождани от Ибрахим Паша, син на Мохамед Али, известния кедив (вицекрал) на Египет. Преди битката при Наварино, в която египетския флот на Ибрахим Паша е разгромен през 1827-а година, Мохамед Али е изпратил третия си син Исмаил Кемил Паша начело на десет хилядна армия да завладee Судан – задача, с която Исмаил Кемил Паша се е справил успешно между 1820-а и 1824-а година, т.е. само няколко години преди египетската кампания в Пелопонес. Нищо чудно с египетския корпус да са дошли и военни части, набрани в Судан и Еритрея – това би обяснили например защо в книгата на Робърт Елгууд за балканското оръжие сред оръжията на гръцките революционери има показано гиле на афарите от Еритрея, вероятно също трофей свързан с победата над египетските войски.

Глиненият накрайник – в дупките е имало червени семена

Теoрията на Прадин е че тези скиптъри са се ползвали като палки, указващи ранка на командири в Судан. Това е добра теория, но уви, не е подкрепена с фактологически доказателства. Също така, не е логично тези палки да бъдат взаимствани от Судан и пренесени в армията на Мохамед Али, изградена по европейски маниер. Другата теория на Прадин, че тези скиптъри ползват сферо-конични съдове от времето на мамелюците също е съмнителна – отворът е прекалено голям за съдове, които предполагаемо са създадени за да превозват подправки или масла през Индийския Океан. Теорията за скиптър/боздуган като символ на военен ранк се базира на асоциации с Централна Азия и Украйна, където боздугани наистина са част от инсигнията на пълководците, но Судан е доста далече от там и в хрoниките за махдистките войни няма данни за такава практика.

Скиптърът от Омдурман, показан от Цирнгибъл

В книгата на германския изследовател на африкански оръжия Манфред Цирнгибъл, озаглавена “Панга На Вису”, има показан подобен скиптър, описан като “копие за танци”, датирано към времето на Махдиското Въстание (1881-1898) и с местпроизхождение Омдурман. Цирнгибъл пише, че тези копия са ползвани от фанатични мюсюлмани по време на церемонии за “пречистване на тялото чрез болка”, по време на които изпадналите в транс фанатици си самопричинявали наранявания и по този начин общували с Аллах. Това звучи доста странно, като засега не съм успял да намеря и проверя дадените от Цирнгибъл източници. Със сигурност към армиите на махдистите е имало и религиозни фигури. На запад те са известни като “лудите дервиши” заради фанатизма и връзките на последователите на Махди със суфизма. Самият Мухамад Ахмад, т. нар. Махди, въпреки че по-рано през живота си е бил суфист, след създаването на Махдията (махдистката държава, нещо подобно на ИСИЛ) забранява суфизма и суфистките ритуали и настоява последователите му да се наричат ансари (помощници), а не дервиши. Въпреки това е резонно да предположим че ритуалите не изчезват напълно, както и атрибутите на дервишите, измежду които един е пръчка, заострена в единия край и с метална топка в другия.

В обобщение, тези скиптъри се срещат сравнително рядко и точното им предназначение на този етап не ми е известно с абсолютна сигурност, но въз основа на информацията публикувана от Цирнгибъл и Прадин, както и историческите данни за Махдисткото Въстание, смятам че тези предмети са били част от атрибутите на религиозните лидери, пътуващи с армията за да повдигат религиозната жар и морала на джихадистите. Съдейки по пословичната храброст на махдистите в безнадеждните за тях битки с британски колониални войски с огромно технологичество превъзходство, моралът и мотивацията на суданските войници не подлежи на съмнение, но британската огнева мощ е била прекалено голяма за армия, въоръжена предимно по средновековен образец.

Малта – Оръжейната в Двореца на Великите Магистри в Ла Валета

Всички знаят за Малта, че е малка, но красива държава в средата на Средиземно Море със слаб национален отбор по футбол, който напоследък се явява непреодолимо препятствие за българските национали. Икономиката на тази държава разчита силно на туризма и наистина на трите острова има както природни, така и истоирчески атракции, но най-голямата от тях за мен лично е Дворецът на Великите Магистри в центъра на столицата Ла Валета и по-точно оръжейната на двореца. Самият дворец не е нищо особено и не може да се сравнява с дворците в големите европейски градове. За сметка на това оръжейната има изключително интересна колекция от доспехи и оръжие от началото на 17-и век до края на управлението на рицарите от ордена на Св. Йоан през 1798-а година. Основна част са доспехите на самите рицари – според правилата на ордена, след смъртта на всеки рицар имуществото на рицарите и въоръжението им, с изключение на меч/сабя са ставали притежание на ордена. Към това са добавени и оръжия и доспехи с които е трябвало да бъдат въоръжени и по-нисшите чинове по време на нужда, като например на обсада. След Великата Обсада през 1565 г. до такива поводи не се е стигнало, като рицарите общо взето са се предали на Наполеоновите войски през 1798-а година без особена съпротива, но за щастие доста от всички тези доспехи и оръжия са запазени, въпреки че англичаните са успели да унищожат и изгубят немалка част от оригиналната колекция на оръжейната.

Оръжейната след скорошен ремонт е разделена на две части, като турът започва в половината, посветена почти изцяло на доспехи. Колекцията е подредена така, че посетителят да може да разгледа еволюцията на западно-европейските доспехи от 15-и век до 18-и век, когато употребата им почти изчезва с изключение на кирасирски подразделения. В един момент се получава леко пренасищане, което не раззчупват напълно дори и изящните доспехи на някои от бившите магистри на ордена, изложени в специална витрина, някои от тях без съмнение шедьоври на бронираното изкуство. За сметка на това една голяма витрина с османски доспехи и оръжия, трофеи на рицарите от битките с турците през 17-и век внася необходимо разнообразие. Реално никои от изложените доспехи и оръжия не могат да бъдат директно свързани с Великата Обсада, но това е може би най-голямата колекция в световен мащаб на ранни “нимчи” – харакетрния за северно-африканските пирати абордажен тесак, чиято форма на дръжката впоследствие става популярна в Северна Африка и за дълги саби. Нимчата е предмет на друга тема и потенциално статия по въпроса, но засега е достатъчно да се любуваме на толкова много от тях от 17-и и 18-и век събрани на едно място. Специално внимание заслужава една нимча с дръжка облицована в черупка от костенурка и сребро, както и няколко с много стари европейски или източни остриета. Самите османски доспехи са парадни, с изключение на шлема и ризницата на един от манекените.

В съседната зала където оръжейната продължава са събрани оръжия – както хладни, така и огнестрелни, общо взето всичко от арбалети до артилерия. Най-забележителна е колекцията на оръжейната от рапири, но за съжаление много от тях, както и мечовете за две ръце бяха временно снети от витрините когато аз бях там за реставрация. Интересна е и витрината с ранни щикове за фитилно оръжие. За любителите на огнестрелно оръжие също има много експонати. Към края ми свърши батерията на фотоапарата и последните снимки направих с телефон. Прекарах поне около час и половина в оръжейната и за мен определено тя е в списъка музеи с оръжия, които си струва да бъдат посетени. Малко по-надолу в Ла Валета има и военно-исторически музей, но за него в друг пост.

Основата на Библиотеката 2

В предния пост дадох книгите за хладно оръжие на български, които имат място във всяка библиотека. Тук продължавам с книгите на чужди езици, които според мен всеки с интерес по нашата тема би трябвало да има. Някои от тях са по-скъпи в сравнение с книгите на български. Повечето от нас имат определен бюджет за хобито и е нормално да си зададем въпроса, дали си струва да дадем над 100 лева за книга. Все пак в съзнанието ни парите, които ще дадем за книги намаляват това, което остава от бюджета за нови придобивки в колекцията. Тук е добре да си дадем сметка за следните няколко неща. Първо, книгите са основен източник на познания дори и в днешната епоха, като информацията в тях все още значително надхвърля това, което можем да намерим в интернет. Второ, познаването на автентични образци намалява шанса от грешни придобивки и увеличава шанса да разпознаем нещо рядко и потенциално ценно, което не е описано правилно от продавача. Трето, в една хубава книга има много повече образци, отколкото някога можем да съберем в собствената колекция, да не говорим че много от тях никога няма да бъдат достъпни защото са в музеи или заради прекалено високата им цена – чрез книгата все пак можем да ги видим и oпознаем. Разбира се, важно е книгата да е добра – информацията в нея да е максимално изчерпателна и вярна и точно за това е и този пост, в който ще изброя книги, които да послужат за основа на всеки с интерес към изучаването на хладно оръжие.

Ewart Oakeshott “The Archaeology of Weapons” Типологията на Оукъшот остава и до ден днешен основната типология за средновековните европейски мечове. Прочитането на тази книга е необходимо от обща култура, за да знаем какво е тип 10 или тип 13 по отношение на мечовете. За радост книгата е написана така, че се чете лесно, без излишна академичност и проследява историята на дългото хладно оръжие от Западна и Централна Европа от древността до края на ренесанса. За съжаление на Източна Европа и Ислямския свят не е обърнато особено внимание. Друг недостатък е че книгата е първоначално публикувана през 1960 г. а дори и след редактираните преиздавания е минало доста време, през което има нови находки. Но въпреки всичко тази книга остава първата, която всеки с интерес към средновековното хладно оръжие трябва да прочете.

Kirill Rivkin and Brian Isaac “A Study of the Eastern Sword” Това е засега единствената книга, която изследва развитието на сабята като форма от появата на първите саби в Алтай през късната античност до палите и шамширите от Османската Империя и Персия през 19-и век. Книгата е голям формат, с гланцови страници и големи, качествени илюстрации. Включва образци както от големи музеи, така и от частни колекции, много от които не са публикувани другаде. Текстът е по-достъпен и приятен за четене от археологическите статии по темата и дава отговор на много въпроси, свързани със сабите от понтийската степ през средновековието и ранните мамелюкски, турски и перийски саби – все теми, директно свързани с българската история.

George Cameron Stone “A Glossary of the Construction, decoration and Use of Arms and Armor in All Countries and in All Times” Заглавието на книгата е доста амбициозно и разбира се, няма как една книга да обхване всички оръжия от целия свят от древността до наши дни. Въпреки това книгата дава доста добра представа за повечето основни видове оръжия и особено за тези от ислямския свят и юго-източна Азия. Информацията в речника на Стоун е на места остаряла и неточна, но продължава да бъде полезна на начинаещи колекционери като увод в терминологията на оръжия от различни части на света. Преди по-задълбочените книги, все пак е хубаво всеки да е наясно за какво става дума зад имена като шамшир, мандау или нимча. Друг плюс е, че за почти всички оръжия има илюстрации, макар и черно-бели.

Michael Coe, ed. “Swords and Hilt Weapons” Тази книга е посветена на хладните оръжия от древността до наши дни и всъщност се състои от отделни глави, написани от различни автори. След главите, проследяващи развитието на хладните оръжия в Европа, следват глави, посветени на отделни важни региони, като например Ислямския Свят, Индия, Китай, Япония и Африка. Всичко това, съчетано с големия формат и добрите цветни илюстрации дават една добра обща рпедстава за хладното оръжие в световен мащаб.

Martin Brayley “Bayonets: An Illustrated History” Във всяка тема е необходима книга, която да даде обща представа и тази книга постига точно това по отношение на щиковете. В нея са показани основните модели щикове на повечето държави по света и може да послужи за основа на една колекция на основните модели от двете световни войни например. При по-специфичен интерес ще са необходими други, по-задълбочени книги. Форматът е голям, страниците гланцови и илюстрациите качествени и цветни, като само корицата е мека, за съжаление. Отлична книга за начинаещи колекционери на щикове и за това е в този списък.

Robert Elgood “The Arms of Greece and Her Balkan Neighbors in the Ottoman Period” Колебаех за тази книга, защото не е само за хладни оръжия, а включва и огнестрелни и аксесоари. Но понеже балканското оръжие е много близко на всеки от нас и тази книга е най-добрата по въпроса на този етап, реших че има място в този списък. Елгууд е автор, който винаги пише на най-високо академично ниво. Главите му са придружени с бележки, които сочат източника на информацията. Книгата започва с няколко глави, които дават исторически контекст на оръжията от региона. В тази книга е най-добрата глава за ятагани, по мое мнение по-ценна откъм информация от всички каталози на ятагани където не пише почти нищо за историята на тази форма и нейното развитие на Балканите. Книгата е голям формат, с качествени цветни илюстрации и като цяло пример за това, как трябва да изглежда една книга за оръжия от определен географски район.

Александър Въчков “Холодное Оружие Болгарии” Тази книга е тук, а не в предния пост, просто защото е на руски, а не на български. Показани са основните образци саби, както и кортици. Илюстрациите са по-големи от книгата за саби на български. За съжаление пак има някои спорни образци, докато други липсват. Като цяло, тези две книги заедно са необходими на всеки, който иска да колекционира български саби, защото са най-доброто, с което разполагаме спрямо сега.