Брадва от Судан

Първата придобивка за колекцията тази година е тази брадва от Судан. Когато става дума за судански оръжия от времето на махдистите, винаги възниква въпросът дали са с бойно или церемониално предназначение. Двете всъщност на са взаимоизключващи се – един предмет може да е функционално оръжие и същевременно да има важно церемониално и религиозно значение.

Брадвата се състои от дръжка, и две бойни глави – едната брадва, с форма на полумесец, а другата връх на копие. Дръжката е покрита изцяло с кожа от влечуго, почти сигурно нилски варан – такава кожа се среща често върху судански оръжия от 19- век. Размерите за разлика от церемониалните скиптъри, за които писах преди почти година са напълно във фунционалния диапазон: дължината от края на дръжката до върха на копиито е 78 см. Главата на брадвата по форма наподобява персийските табарзини, от които сигурно е вдъхновена, но е направена в Судан. Не е покрита с тулут, както много оръжия от махдисткия период, а вместо това е украсена с геометрични мотиви и изображение, което прилича на риба. Втулката на копието е изключително проста и изкована по същия начин като втулките на копията от суданските скиптъри – от две парчета стомана огънати едно към друго. И копието, и главата на вбрадвата не са стабилно закрепени – просто са нанизани върху дървото и в момента са хлабави и биха паднали при първото замахване, но е възможно дървото да е изсъхнало с времето (век, век и половина откакто този предмет е създаден) и някога сцеплението да е било доста по-добро. В долния край на дръжката има закачена кожена ремъчка от около 18 см, която да се увива около ръката, което предполага че някога брадвата е била предназначена за ползване и размахване, независимо дали в битка или по време на ритуали.

Основното оръжие на махдистите са били пленените египетски ремингтони, дългите копия и мечовете, които днес наричаме “каскара”. Брадвите се срещат по-рядко, което води до въпроси за това какво точно е било основното предназначение на брадвите в махдистката армия, след като не са били от най-популярните оръжия. Много от тези брадви са украсени с надписи от корана и понякога главите са просто изрязани от стоманен лист, а не изковани. Функционалността на такива предмети като оръжие е съмнителна и е възможно да са служили като своеобразен символ на ранк в армията или като религиозни стандарти, които да повдигат бойния дух на намиращи се наблизо войници. Брадвата е и важен атрибут на дервишите. Въпреки че Мухамад Ахмад, т.нар. Махди забранява дервишите, суфизмът е бил силно популярен в Судан и персийското културно влияние много силно. В Персия един от дервишките атрибути е брадвата, която е служила за самоотбрана на дервишите и като символ на ордените им. Съществуват судански брадви от времето на махдисткото въстание, които са с глави внесени от Персия, с характерната за епохата Каджар украса по тях.

Моята брадва е вдъхновена от персийските табарзини, но е изцяло произведена в Судан. Вместо с тулут, е украсена с геометрични и зооморфни мотиви, които свидетелстват за значението на древните анималистични поверия дори и по времето на махдистите. Заедно с церемониалните скиптри тя е реликва от махдистките армии, за които ритуалното значение на оръжията е било толкова важно, колкото и функционалното.

Ислямски Оръжия от Метрополитън Музея – Преглед

Преди години имах възможност да посетя Метрополитън Музея в Ню Йорк и признавам, че прекарах почти цялата визита в оръжейната. Основната част от експонатите са европейски оръжия и доспехи, но има и доста сериозна секция посветена на оръжия от ислямския свят. Радващо е, че наскоро излезе и каталог – Islamic Arms and Armor in the Metropolitan Museum of Art, в който са публикувани най-важните (по преценка на музея) от тях.

Изданието е голям формат, с твърди корици и обложка, страниците са от дебела гланцова хартия. Илюстрациите съответно са големи и с висока резолюция, като повечето предмети в каталога са показани с повече от една снимки, които дават допълнителна представа за детайлите.

Каталогът описва как колекцията е създадена, предимно от дарения от ранни колекционери като Джордж Камерън Стоун. Има и разбира се обща информация за ислямските оръжия. Като съдържание и фокус, наподобява каталога на Фурусия фондацията. Акцентът е върху ранни оръжия и доспехи, с много високо качество на изработка или от изключително важно историческо значение. Повечето предмети са от 15-и до 17-и век, а образци от 19-и век почти липсват. Всеки предмет е представен подробно в каталога – с пълно описание и бележки относно произхода на предмета, съпоставка с подобни образци в други колекции и дори данни за майсторите, доколкото това е възможно.

Общо каталогът съдържа 126 експоната от колекцията на Метрополитън от ислямски оръжия и доспехи, която наброява над 3,000 предмета. С други думи по-малко от пет процента от всичко, което се намира в залите и хранилищата на музея по темата. Със сигурност, голяма част от това, което не е публикувано е също важно и интересно, но няма как дори да знаем за него, освен в разни каталози, където липсват снимки. Очаквано, преобладават османски, персийски и индийски оръжия. От Африка сигурно няма общо и десетина експоната, от които почти всичките са от мамелюците в Египет плюс една стара нимча и една каскара с персийско острие от булат и дръжка с интересен двоен помел. Отделно аз лично останах с впечатлението че основният автор на каталога, Дейвид Алекзандър, е специалист по доспехите, но не и непременно по хладното оръжие. Всичко това означава, че този каталог е просто малка стъпка по пътя на пълното публикуване и подробно изследване на огромната колекция на Метрополитън от ислямски оръжия.

Въпреки че у мен остана известна неудовлетвореност, в резултат от желанието ми да видя и другите експонати от колекцията, по възможност описани от ентусиаст по хладните оръжия, в каталога са публикувани по много добър начин десетки интересни и наистина важни експонати. Някои от тях са публикувани за пръв път в тази книга. Преводите на надписите по тях от Уил Квяткауски са също на изключително високо ниво и дават много информация за оръжията, доспехите и тяхната история. Харсевам каталога на Фурусия фондацията повече – там има повече и по-разнообразни предмети и научния текст е по-интересен и подробен, но за всеки, който иска да събира ислямски оръжия сериозно, се препоръчва да си набави копие от каталога на Метрополитън.

Кама със Специално Острие

В сравнение с голямата кама от Батуми, другата ми най-любима кама е направо малка на размери. Няма кания или кой знае каква украса по дръжката и острието, но самото острие компенсира за всичко това.

Все още помня, когато я купих преди около 15 години. Бях много щастлив, когато успях да я спечеля на онлайн аукцион за двуцифрена сума, която тогава леко надвишаваше бюджета, който си бях определил за придобивки. Беше първата автентична кавказка кама в колекцията ми. Вярно, на снимките не се виждаше кой знае какво – обикновена кавказка кама, с дръжка от кокал (не моржова или слонова кост или друг специален материал), с украса от кофтгари по нитовете и острие с един канал по средата без каквато и да е друга украса или клейма по него. Но като я получих, почнах да разглеждам острието и ми се стори, че под определен ъгъл на светлина на него се вижда шарка. В онзи период ми се привиждаше шарка на почти всичко, с което се сдобивах, като повечето, да не кажем почти всички случаи бяха плод на въображението ми. Реших да пробвам дали наистина има шарка и отидох в кухнята, където разредих винен оцет с топла вода, почнах да топя един памучен парцал в разтвора и да търкам острието. И лека полека, за най-голямо учудване, шарката започна да се проявява – не само в канала, а по цялото острие. И то не каква да е шарка, а сложна, със завихряния, каквато до тогава бях виждал само по книги и в оръжейната в Топ Капъ. Това не беше просто първата кавказка кама в колекцията ми, това беше първото острие от булат, което имах.

Кавказки ками с остриета от булат се срещат, но рядко. Технологията е била популярна в Северен Кавказ през 9-ти и 10-ти век, но от 16-ти век нататък много Малка част от остриетата са изработени от булат. Някои са правени с вносни заготовки от Индия и Персия и има запазени образци от местни майстори, например Геурк Елиаров. Според Ривкин, в повечето случаи, когато кавказки кинжал има острие от булат, то е турско производство. Моето с централно разположения канал напълно може да е турско по произход.

След тази кама придобих и други оръжия от булат, вкл. и един от любимите ми мечове. Отделно с времето започнах да възприемам булата не като нещо с почти свръхестествени свойства, а просто като красива тигелна стомана. Но камата остава едно от любимите ми неща, а емоциите които изпитах, когато за пръв път проявих острието едни от най-приятните като колекционер.

Черноморска Кама

Кавказките кинжали и ками са доста разнообразни и интересни, а едни от най-големите по размери сред тях са камите от региона около Трабзон и Западна Грузия, или т.нар. черноморски ками. Аз вече не колекционирам кавказки оръжия, но тези, които съм събрал са все още в колекцията ми и тази кама с дължина почти 55 см и размери на къс меч е от любимите ми. Размерът има значение!

Тези масивни ками се отличават освен по размерите, и по пропорциите. Остриетата са по-широки и ръбовете вървят паралелно почти до самият връх, който не е толкова заострен както на типичните кинжали. Дръжките са често с четвъртита глава, а не заоблена или триъгълна както на другите турски и кавказки ками. На моята кама главата е заоблена, така че има и изключения. Нитовете са покрити с декоративни елементи от сребро и ниело, с украса в черкезки стил. Каниите са с характерен стоманен накрайник, който от предната страна стига почти до средата на канията и завършва с декоративен елемент от кръгове пробити в стоманата. За разлика от повечето кинжали, чиито накрайници са украсени с ниело или кофтгари, декорацията по накрайниците на черноморските ками се свежда до прости гравирани линии.

Някои наричат тези ками “шапсугски” по името на шапсугите, едно от 12-те черкезки племена, което изсотирчески е обитавало черноморското крайбрежие и поречието на река Кубан. Но дори и ако произходът на тези ками е черкезки, повечето които са достигнали до нас не са били ползвани от черкези, а от грузинци и понтийски гързи (лази). На снимки на понтийски гърци, борци срещу турския геноцид по време на ПСВ, се виждат такива ками.

Ривкин пише, че тези ками са от средата на 19-и век, като най-ранните образци датират от 1840-те. Според него има два вида остриета – с два еднакви на дължина сравнително къси канала, който е по-късният вариант или с два канала с различна широчина – един тънък и един малко по-широк като на моята. Този, по-ранен вариант е от 1840 до 1855 година. Ривкин споменава тези ками се отличават с по-проста украса и тази, която е показал, също е със заоблена глава на дръжката. Според него тези ками са от Гурия в Западна Грузия и центърът на производството им е бил Батуми, защото това е единственият град в Гурия, за когото има данни да е имал оръжейни занаятчийници. След 1865г. излизат от мода в Грузия и производството им изведнъж почти спира, но остават популярни в региона около Трабзон.

На фона на това, можем да заключим, че моята кама е най-вероятно от Батуми, произведена между 1845-а и 1855-а година. Тези ками се срещат сравнително рядко и аз бях много щастлив да придобия моята навремето и до сега е една от двете ми най-любими ками.

Книги на Тема Кавказки Оръжия

Кавказките оръжия са красиви и същевременно интересни от историческа гледна точка. Те са оказали голямо влияние върху руското хладно оръжие от средата на 19-и век нататък, а по българските земи са дошли и посредством Османската Империя и особено в резултат на разселването на черкезите. От войнишките и офицерските шашки до окопните ками от ПСВ, много от стандартните белгарски хладни оръжия оръжия черпят вдъхновение от традиционни кавказки форми. За щастие има много написани книги по темата – толкова много, че дори няма да се опитам да ги изброя. Тук просто ще рпедставя тези, които аз имам, придружени с моите мисли за всяка от тях.

Аствацатурян “Оружие Народов Кавказа” – покойната Ема Аствацатурян заслужава адмирации за това, че е първият автор по темата. Книгата й има две издания, аз имам първото в електронен формат. Аствацатурян се опитва да разгледа отделните видове кавказки оръжия, вкл. огнестрелните и доспехите по региони. Въпреки че вече има и по-добри книги, тази е все още полезна и особено приложенията със списък на майсторите на сребърни изделия от Тбилиси и клеймата им.

Милер “Caucasian Arms from the State Hermitage Museum St. Petersburg”: тази книга я имам в електронен формат и по-специално каталога. Книгата е основно на датски и представя оръжия от колекцията на Ермитажа, с хубави илюстрации и кратки описания. От други, които имат цялата книга съм чувал, че в нея има повече информация за музея, отколкото за самите оръжия. При наличие на сериозен интерес към кавказаките оръжия, си струва да се набави заради сниманите образци, но откъм информация има по-добри опции.

Асхабов, “Чеченскоe Оружие – книга с текст паралелно на руски и английски. Акцентът е изцяло върху Чечня – история, култура, обичаи и разбира се, оръжията. Интересни са главите, посветени на аулите и оръжията, произведени в тях, но въпреки това не ставa ясно как точно чеченските оръжия се отличават от останалия Кавказ.

Ривкин и Пинчо – “Холодное Оружие Кавказа” и “Оружие и Военная История Кавказа” – тези два тома са част от аламанаха на оръжeeн музей от запорожието. Текстът е предимно на руски и дава много добра представа за разликите в декоративния елемент между отделните народи и за историята на региона. Тези томове щяха да са най-добрата публикация, ако не беше последното издание на Ривкин.

Ривкин “Arms and Armor of Caucasus: изданието е голям формат, с твърди корици, с гланцова хартия и над 300 големи на размер цветни илюстрации. Текстът е на английски, с резюме на руски. Първите няколко глави дават кратка история на региона, защото историческият контекст е абсолютно задължителен, ако искаме да разберем защо оръжията са възникнали и кой е имал нужда от тях. Ривкин след това обръща сериозно внимание на декоративните елементи и разликите в тях между отделните народи. Това за мен е и най-ценната част от книгата, защото дава възможност да се определи дали един кинжал е черкезки, грузински, дагестански и т.н.т., а също помага и с датировките. След това в отделни глави са разгледани подробно разнообразието и развитието на различните видове оръжия и доспехи. Обърнато е и внимание на стоманата и технологичните процеси на изработка. Моето лично мнение е, че това е най-добрата и полезна на колекционерите книга за кавказките оръжия и я препоръчвам на всеки.

Това не е изчерпателен списък на всички книги за кавказки оръжия. Има и още книги, предимно на руски, както и поне една на грузински. Кавказки оръжия с информация за тях има и в книги от по-общ характер – намират място в почти всяка книга за ислямски оръжия. Аз само дадох моето мнение за тези книги, които имам.