Month: February 2020

Първата придобивка за колекцията тази година е тази брадва от Судан. Когато става дума за судански оръжия от времето на махдистите, винаги възниква въпросът дали са с бойно или церемониално предназначение. Двете всъщност на са взаимоизключващи се – един предмет може да е функционално оръжие и същевременно да има важно церемониално и религиозно значение.

Брадвата се състои от дръжка, и две бойни глави – едната брадва, с форма на полумесец, а другата връх на копие. Дръжката е покрита изцяло с кожа от влечуго, почти сигурно нилски варан – такава кожа се среща често върху судански оръжия от 19- век. Размерите за разлика от церемониалните скиптъри, за които писах преди почти година са напълно във фунционалния диапазон: дължината от края на дръжката до върха на копиито е 78 см. Главата на брадвата по форма наподобява персийските табарзини, от които сигурно е вдъхновена, но е направена в Судан. Не е покрита с тулут, както много оръжия от махдисткия период, а вместо това е украсена с геометрични мотиви и изображение, което прилича на риба. Втулката на копието е изключително проста и изкована по същия начин като втулките на копията от суданските скиптъри – от две парчета стомана огънати едно към друго. И копието, и главата на вбрадвата не са стабилно закрепени – просто са нанизани върху дървото и в момента са хлабави и биха паднали при първото замахване, но е възможно дървото да е изсъхнало с времето (век, век и половина откакто този предмет е създаден) и някога сцеплението да е било доста по-добро. В долния край на дръжката има закачена кожена ремъчка от около 18 см, която да се увива около ръката, което предполага че някога брадвата е била предназначена за ползване и размахване, независимо дали в битка или по време на ритуали.

Основното оръжие на махдистите са били пленените египетски ремингтони, дългите копия и мечовете, които днес наричаме “каскара”. Брадвите се срещат по-рядко, което води до въпроси за това какво точно е било основното предназначение на брадвите в махдистката армия, след като не са били от най-популярните оръжия. Много от тези брадви са украсени с надписи от корана и понякога главите са просто изрязани от стоманен лист, а не изковани. Функционалността на такива предмети като оръжие е съмнителна и е възможно да са служили като своеобразен символ на ранк в армията или като религиозни стандарти, които да повдигат бойния дух на намиращи се наблизо войници. Брадвата е и важен атрибут на дервишите. Въпреки че Мухамад Ахмад, т.нар. Махди забранява дервишите, суфизмът е бил силно популярен в Судан и персийското културно влияние много силно. В Персия един от дервишките атрибути е брадвата, която е служила за самоотбрана на дервишите и като символ на ордените им. Съществуват судански брадви от времето на махдисткото въстание, които са с глави внесени от Персия, с характерната за епохата Каджар украса по тях.

Моята брадва е вдъхновена от персийските табарзини, но е изцяло произведена в Судан. Вместо с тулут, е украсена с геометрични и зооморфни мотиви, които свидетелстват за значението на древните анималистични поверия дори и по времето на махдистите. Заедно с церемониалните скиптри тя е реликва от махдистките армии, за които ритуалното значение на оръжията е било толкова важно, колкото и функционалното.

В сравнение с голямата кама от Батуми, другата ми най-любима кама е направо малка на размери. Няма кания или кой знае каква украса по дръжката и острието, но самото острие компенсира за всичко това.

Все още помня, когато я купих преди около 15 години. Бях много щастлив, когато успях да я спечеля на онлайн аукцион за двуцифрена сума, която тогава леко надвишаваше бюджета, който си бях определил за придобивки. Беше първата автентична кавказка кама в колекцията ми. Вярно, на снимките не се виждаше кой знае какво – обикновена кавказка кама, с дръжка от кокал (не моржова или слонова кост или друг специален материал), с украса от кофтгари по нитовете и острие с един канал по средата без каквато и да е друга украса или клейма по него. Но като я получих, почнах да разглеждам острието и ми се стори, че под определен ъгъл на светлина на него се вижда шарка. В онзи период ми се привиждаше шарка на почти всичко, с което се сдобивах, като повечето, да не кажем почти всички случаи бяха плод на въображението ми. Реших да пробвам дали наистина има шарка и отидох в кухнята, където разредих винен оцет с топла вода, почнах да топя един памучен парцал в разтвора и да търкам острието. И лека полека, за най-голямо учудване, шарката започна да се проявява – не само в канала, а по цялото острие. И то не каква да е шарка, а сложна, със завихряния, каквато до тогава бях виждал само по книги и в оръжейната в Топ Капъ. Това не беше просто първата кавказка кама в колекцията ми, това беше първото острие от булат, което имах.

Кавказки ками с остриета от булат се срещат, но рядко. Технологията е била популярна в Северен Кавказ през 9-ти и 10-ти век, но от 16-ти век нататък много Малка част от остриетата са изработени от булат. Някои са правени с вносни заготовки от Индия и Персия и има запазени образци от местни майстори, например Геурк Елиаров. Според Ривкин, в повечето случаи, когато кавказки кинжал има острие от булат, то е турско производство. Моето с централно разположения канал напълно може да е турско по произход.

След тази кама придобих и други оръжия от булат, вкл. и един от любимите ми мечове. Отделно с времето започнах да възприемам булата не като нещо с почти свръхестествени свойства, а просто като красива тигелна стомана. Но камата остава едно от любимите ми неща, а емоциите които изпитах, когато за пръв път проявих острието едни от най-приятните като колекционер.

Кавказките кинжали и ками са доста разнообразни и интересни, а едни от най-големите по размери сред тях са камите от региона около Трабзон и Западна Грузия, или т.нар. черноморски ками. Аз вече не колекционирам кавказки оръжия, но тези, които съм събрал са все още в колекцията ми и тази кама с дължина почти 55 см и размери на къс меч е от любимите ми. Размерът има значение!

Тези масивни ками се отличават освен по размерите, и по пропорциите. Остриетата са по-широки и ръбовете вървят паралелно почти до самият връх, който не е толкова заострен както на типичните кинжали. Дръжките са често с четвъртита глава, а не заоблена или триъгълна както на другите турски и кавказки ками. На моята кама главата е заоблена, така че има и изключения. Нитовете са покрити с декоративни елементи от сребро и ниело, с украса в черкезки стил. Каниите са с характерен стоманен накрайник, който от предната страна стига почти до средата на канията и завършва с декоративен елемент от кръгове пробити в стоманата. За разлика от повечето кинжали, чиито накрайници са украсени с ниело или кофтгари, декорацията по накрайниците на черноморските ками се свежда до прости гравирани линии.

Някои наричат тези ками “шапсугски” по името на шапсугите, едно от 12-те черкезки племена, което изсотирчески е обитавало черноморското крайбрежие и поречието на река Кубан. Но дори и ако произходът на тези ками е черкезки, повечето които са достигнали до нас не са били ползвани от черкези, а от грузинци и понтийски гързи (лази). На снимки на понтийски гърци, борци срещу турския геноцид по време на ПСВ, се виждат такива ками.

Ривкин пише, че тези ками са от средата на 19-и век, като най-ранните образци датират от 1840-те. Според него има два вида остриета – с два еднакви на дължина сравнително къси канала, който е по-късният вариант или с два канала с различна широчина – един тънък и един малко по-широк като на моята. Този, по-ранен вариант е от 1840 до 1855 година. Ривкин споменава тези ками се отличават с по-проста украса и тази, която е показал, също е със заоблена глава на дръжката. Според него тези ками са от Гурия в Западна Грузия и центърът на производството им е бил Батуми, защото това е единственият град в Гурия, за когото има данни да е имал оръжейни занаятчийници. След 1865г. излизат от мода в Грузия и производството им изведнъж почти спира, но остават популярни в региона около Трабзон.

На фона на това, можем да заключим, че моята кама е най-вероятно от Батуми, произведена между 1845-а и 1855-а година. Тези ками се срещат сравнително рядко и аз бях много щастлив да придобия моята навремето и до сега е една от двете ми най-любими ками.