В дворцовия комплекс Хофбург във Виена е пълно с всякакви музеи на пррложното изкуство. Един от тях е оръжейната, където са събрани най-интересните образци на оръжия и доспехи от някогашната колекция на Хабсбургите. Снимките са правени преди повече от десет години и някои са с лошо качество, но в условията на домашна изолация и това е нещо.
Шлемове и оръжия от Ранното СредновековиеМеч и шлем на Георги Кастриоти – СкендербегПовечето доспехи са от времето на императорите Максимилиан и Карл VЧервеният корал е бил популярен материал заради асоциациите с кръвта на Исус. Тази сабя има дръжка, вдъхновена от северно-африканските нимчи. Една много ранна нимча, за съжаление почти правото острие е в канията и не се вижда
И като бонус, снимки от музея на Тевтонския Орден, който се намира в една сграда близо до катедралата Св. Стефан. Сред изложените съкровища на ордена са няколко стари и богато украсени османски саби и кинжали, вероятно дипломатически подаръци. Има дори и един Крис от Бали.
Книжката “Ислямски Оръжия и Доспехи от Кралските Оръжейни” с автор Том Ричардсън е малък формат със 128 страници всичко на всичко и нa цената от десетина долара аз нямах почти никакви очаквания. Може би точно за това останах приятно изненадан, когато я получих. Не знам кога ще имам възможност да посетя музея на Кралските Оръжейни в Лийдс, а книжката ми дава възможност да видя някои от най-интересните експонати.
Замисълът на книжката е да представи ислямските оръжия и доспехите в колекцията на Кралските Оръжейни по начин, достъпен за всички, включително и читатели без сериозен интерес и познания по темата. След кратък увод, експонатите в книгата са разделени на географски принцип – Османска Империя, Арабия, Северна Африка, Персия и Ирак, Индия и накрая Индонезия и Филипините.
Въпреки малкия обем, авторът е подбрал наистина интересни експонати, които са представени с хубави цветни снимки. Придружаващият тект е доста кратък и от него няма как да научим кой знае какво, но аз за себе си намерих много интересни неща в частта за Северна Африка, които не бях виждал преди. Само за тях, за мен книжката си струваше.
Много музеи или не публикуват нищо, или публикуват големи трудове по специфични теми. Кралските Оръжейни са предприели друг подход с цяла поредица от малки книжки, в които е показана забележителната им колекция по масово достъпен начин. Надявам се някой ден да я посетя на живо.
Втората придобивка в колекцията за тази година е сомалийски щит, известен като “гашан”. Доспехите, и по-специално щитовете, вървят ръка в ръка с хладното оръжие, на което са предназначени да противодействат. В колекцията обаче имам много малко от тях – вече показах един етиопски щит в темата за етиопски оръжия. Новият щит също е от Рога на Африка, но има своите различия и особености.
Гашанът представлява малък, кръгъл изцяло кожен щит. Изработван е основно от кожата на бивол или антилопа орикс, като ориксът е бил предпочитания материал. На диаметър моят е около 33.5 см. Отпред е украсен с прецирана кожа, а отзад с геометрични мотиви от черна и червена боя. Дръжката е също кожена и доста издадена назад, така че да има място щитът да бъде приплъзнат върху предмишницата за по-удобно носене на път, както се вижда на някои снимки (определено обаче ръцете на сомалийците пред 19-и век са били доста тънки).
Гашанът е описан в специализираната литература – например в книгата на Барбие-Мюлер за щитове от Африка, Азия и Океания, също както и в книгата на Спринг за африкански оръжия, в книгите на Тири и т.н.т. Най-интересните сведения обаче са от ранните европейски пътешественици в Африка от средата на 19-и век, като Ричард Бъртън. Бъртън твърди, че тези малки щитове, които той оприличава на шотландския “тардж”, са доста твърди и умбото лесно може да отбие удар с копие, като същевременно дори и силно хвърлено копие по най-тънката част на гашана няма почти никакъв ефект. При бой щитът бил държан с изпъната напред ръка далече от тялото. Някои автори смятат, че освен като защитно оръжие, щитът е имал и нападателни функции, защото лекотата и маневреността са позволявали с него да бъдат нанасяни удари. Освен гашана, типичното въоръжение на сомалийските воини е включвало няколко копия, предимно метателни, дълъг нож, известен като билау, който ще представя подробно по-нататък в блога и специфична дървена бухалка. Според Бъртън, сомалийците не са ползвали дълго хладно оръжие като мечове и саби, за разлика от съсeдите им в Етиопия и Еритрея или арабите в Източна Африка.
Гашанът е бил изключително популярен – изглежда всеки сомалиец е имал такъв щит навремето и до нас са достигнали голямо количество бройки. Аз изчаках дълго време, докато намеря такъв, който да ме задоволява като състояние и качество на изработка. Има още много интересни африкански ислямски щитове, които се надявам да имам повод да покажа в блога вбъдеще.
Татарски оръжия и доспехи има в някои книги от по-общ характер – например Ривкин разглежда подробно развитието на татарските саби в неговата книга за източни мечове и саби. Но специално посветени на темата издания почти няма, освен книгата на Яцек Гутовски. В нея на полски и английски е разгледана историята на татарите в Полско-Литовската Уния, а после в отделна глава са описани оръжията и доспехите им.
Най-интересната част е каталогът, където са публикувани татарски оръжия, доспехи, флагове и дори униформи от музеи от цял свят, но предимно от Полша. Описанието на каталожните номера е само на полски. За съжаление много от илюстрациите са черно-бели. Книгата е сравнително малък формат и с меки корици, но въпреки това снимките са достатъчно големи и с добра резолюция. Интересно е да се види развитието на татарските шлемове от средновековието до по-късните мисюрки. Най-голямата и важна част от каталога са сабите, от монголското нашествие чак до 18-и век. След края на производството в степите разнообразието от вносни остриета е голямо, като дори е показана една сабя с мамелюкско острие от 15-и или началото на 16-и век.
Като цяло оригиналните татарски саби са доста редки и може би заради това не са обект на изследване от други автори. Отделно татарите нямат собствена държава и както обикновено се случва с такива народи, интерест към материалната им култура е по-нисък. В резултат на това тази книжка остава единственият справочник изцяло по темата засега.
