Month: April 2020

Преди време, когато се заинтересувах от възможността да придобия средновековни саби, изкопани от земята, първата, която добавих в колекцията беше тази сабя. Тя не е от периода, в който хазарите са доминирали в степите между Черно и Каспийско Море, а от по-късен период, когато този регион е под властта на Златната Орда.

След хазарите, следва период, в който доминират куманите. През този период сабите търпят някои изменения, като стават по-дълги и по-извити. Предпазителите и тункуто в основата на острието също се изменят. Монголското нашествие не внася радикални промени в дизайна на сабите, а те продължават естественото си развитие. Опашката на острието ставa по-къса и широка. Появяват се предпазители с рамене, извити към острието, с ромбовидни краища. Предполага се, че това е станало под европейско влияние, дошло от запад. Една от най-характерните черти на сабите от 14-и век са асиметричните предпазители, при които едното рамо е по-дълго от другото.

Докато от т.нар. хазарски,или ранен период, находките от саби са много на брой, с всеки следващ период те намаляват. Основната причина е в разпространението на исляма и в по-малка степен на християнството сред степните народи и постепенното изчезване на практиката на погребения на воини с цялото им въоръжение. От тази гледна точка имах известен късмет да се сдобия със сабя от 14-и век, защото те се срещат значително по-рядко от по-ранните саби.

Когато ставa дума за туареги и тяхното оръжие, първото нещо, което изниква в съзнанието е такубата. Но освен нея те са имали и други оръжия, включително и характерен нож, известен като “телек”. Той е по-слабо познат и тук ще разгледаме основните типове. Тези ножове се отличават по две основни черти – гривната на канията, за носене на ръка и кръстовидната дръжка. Тази дръжка не е с християнска, а с друга символика – за туарегите кръстът представлява четирите посоки на света.

Първият е от планините Хогар в Южен Алжир. Поне така е определен един подобен телек във френски музей. За този тип е характерно късо и дебело острие, като разклоненията на кръста на дръжката са къси и цилиндрични. Kръстът е омотан с тел. Канията е кожена, за съжаление на моя гривната за носене на ръка липсва.

Вторият и може би най-масов тип е от Агадеж, в днешен Нигер. При този тип остриетата са по-дълги и тънки и до известна степен наподобяват остриетата на такубите. Разклоненията на кръста на дръжката са по-дълги, конусовидни и понякога извити към помела. Дръжката е украсена с месингова ламарина. Канията също е кожена, с характерните за туарегите цветове и украса, като ясно се вижда и гривната за носене на ръка.

Третият тип е от град Бида в днешна Нигерия. Този град е доста на юг и там туареги на живеят, но явно туарегското влияние поотношение на оръжията е било силно, защото местните са възприели телека. Бида се слави с изделията си от бронз и съответно този телек е с дръжка и кания изцяло от бронз. Украсата от геометрични и растителни мотиви е в стил, какъвто се вижда на предпазителите на някои такуби от Хаусаланд.

Това в най-общи линии са основните типове телек. За съжаление за тези ножове липсва специализирана литературе, поне засега, но това не ги прави по-малко интересни за събиране.

Ерик Клод е колекционер, който е публикувал частно издание от 200 бройки, в което, както сам пише, целта му е просто да покаже основните хладни оръжия от Мароко и Алжир. Книгата няма претенции да е сериозен научен труд, а е каталог на образци, предимно от частни колекции на основните оръжия от тези две съвременни държави.

Текстът е сведен до описание на типовете оръжия и на отделните показани предмети в каталога. Наблегнато е на качествените илюстрации, всичките цветни и с висока резолюция. Книгата е голям формат, с твърди корици и гланцова хартия. Разделена е на две основни части – Мароко и Алжир, като нимчите са единственото оръжие, което присъства и в двете държави. Текстът е паралелно на френски и английски.

Основното достойнство на книгата е в качествените илюстрации и голямата бройка на представените образци – например аз другаде не бях виждал толкова много стари ножове “дженоуи” от 19-и век. А и въпреки краткият текст, аз все пак научих и някои нови неща. При липсата на други книги специално посветени на оръжието от Магреба, за мен тази беше голяма радост.

Понякога се появяват възможности за хубави и интересни придобивки извън основната ми тема. Така се случи с този пеш-кабз, който имах възможност да купя на толкова приемлива цена, че не устоях на изкушението да го добавя в колекцията.

Пеш-кабз е наименованието, под коeто са известни група от специфични ножове разпространени от Персия до Афганистан и Индия. Остриетата им са едноостри, с Т-образно сечение, понякога прави, понякога с двойна извивка. Острието започва широко в основата, но първоначално рязко, а след това постепенно се стеснява към гърба, като крайният резултат е тънък и остър връх. Дръжките са без предпазители, като разширения в горната и долната част служат да обхващат ръката и да й пречат да се изплъзне. Изработват се от рог, моржова кост и стомана, а при по-луксозните образци и от нефрит и планински кристал. Каниите от дърво, покрити с кожа или плат обикновено са с форма на цилиндър в началото, като дръжката влиза в тях понякога почти до разширението, а в останалата част се стеняват и следват контура на острието. Предназначението на пеш кабз ножовете е да пробиват дебели дрехи и халчести ризници и при някои образци върхът е специално удебелен за тази цел.

Моят пеш кабз е с много хубаво острие дълго малко над 30 см от високо контрастен булат, което може да датира от 18-и век. Масивната дръжка е от два чирена от рог. Единият със сигурност е от рог на носорог и на него четири от нитовете са покрити с дискове от седеф, а петият нит в средата е покрит от някакъв червен на цвят материал. Другият чирен е без украса и също от кафяв на цвят рог, но за него не съм сигурен от какво животно е.

Особености по дръжките помагат да определим произхода. Рог от носорог с напречно сечение е бил предпочитаният материал в Бухара и другите ханати в Централна Азия. Пет нита в конфигурация два отгоре, два отдолу и един по средата също е характерен за Бухара признак, както и покриването на нитовете с дискове. Издатината директо под долното разширение потвърждава централно-азиатския произход на този пеш-кабз, защото тази издатина не се среща по индийските, афганските и персийските варианти.

За съжаление, след руското нашествие през 19-и век и особено по време на съветската власт, много от оръжията от Бухара и другите ханати от Централна Азия са унищожени. Хубавите стари оръжия от този регион са редки и скъпи и за това се радвам, че успях да добавя този пеш-кабз в колекцията.