Джиле на Афарите от Рога на Африка

Едно от многото интересни оръжия от рога на Африка е ножa “джиле” на афарите (известни още като данакили). Тези ножове съчетават някои от чертите на други оръжия от региона, но същевременно са напълно уникални като форма. Аз добавих един в колекцията и въпреки че моят не е особено стар, това ми дава възможност да представя тези ножове в блога.

Афарите обитават регион в Източна Африка, който се състои от Северо-Източната част на днешна Етопия, южното крайбрежие на днешна Eритрея и Северната Част на Джибути. Етнически кушити и близки до сомалийците, афарите през средновековието са били част от Адалския султанат, а в по-ново време са основали собствения Султанат на Ауса, който се е запазил в полуавтономна форма в Етиопия чак до 70-те. От тогава водят въоръжена борба за независимост чрез Афарския Революционен Демократичен Обединителен Фронт. По религия, афарите са мюсюлмани сунити.

Ако историята на афарите е слабо позната в световен мащаб, то историята на джилето като форма е изцяло незивестна. В книгите за африканско оръжие като цяло липсва подробна информация за тези ножове – Спринг ги споменава бегло в главата си за Рога на Африка, а Тири показва няколко в двата си каталога, където изказва предположение че сребърната украса на по-класните образци е слагана в Хартум. Някои версии търсят произхода в йеменските джамбии от другата страна на Червено Море и Аденския Залив, но най-голямата прилика с големите джамбии (сабики) от Северен Йемен е в начина на носене – на специален колан, отпред на корема. Същевременно джилето по форма на острието прилича повече на някои варианти на етиопския шотел, до степен че при някои образци е трудно да се определи дали са джиле или шотел.

Приликата с шотела е най-силно изразена във формата на острието, което започва като право в основата и постепенно се разширява, след което в средата е леко извито напред и постепенно се стеснява към върха. Острието е с ромбоидно сечение, като често в средата има един или два канала, които свършват малко след началото на извивката. Дръжката е изработена от едно парче дърво или рог и формата е близка до тази на традиционните етиопски мечове и саби. Ножната се изработва от светла на цвят кожа. При по-луксозните образци, дръжката и канията са украсени със сребро.

Моят е сравнително нов, от втoрата половина на 20-и век. На дължина в канията е впечатляващите 60 см, а в най-широката част острието е почти 7 см. Накрайниците на канията и украсата на дървената дръжка са изработени от някакъв бял метал, вероятно алуминий, но декоративните елементи и техники по тях са изцяло традиционни. На снимки на афарски бунтовници с АК-47 винаги се виждат и тези ножове. Изработката е по-груба в сравнение със старите ножове и рога от носорог и среброто са заменени от по-евитни материали, но джилето не е просто сувенир, а продължава да бъде неизменна част от мъжкото облекло и екипировка.

Джиле – още едно от многото почти непознати африкански ислямски оръжия. Липсата на подробна информация обаче е голяма част от причината тези оръжия да ме привличат – всяка нова придобивка е възможност да открия и науча нещо ново.

Босненски Ножове – Кратко Представяне

Босненски ножове с различни размери

През османския период в Босна е имало много оръжейни центрове, както за огнестрелно, така и за хладно оръжие. Предмет на този пост не са всички възможни ножове някога произвеждани в Босна в последните пет века, а за произвежданите в големи количества ножове с дръжки с характерна украса от края на 19-и и началото на 20-и век, по времето когато Босна е била част от Австро-Унгарската Империя.

Скан от книжката на Херман Хисторика, където са показани разнообразни образци

Тези ножове като цяло не представляват някаква рядкост, а са сравнително лесни и достъпни за придобиване. Въпреки това, в англоезичната литературa липсва подробна информация за тях – има ги снимани в някои каталози на колекции. Най-много на брой са представени в една книжка на Херман Хисторика за ножовете от Близкия Изток.

Малък босненски нож – ясно се вижда разликата между режещия ръб и останалата част на острието
Типична кания от две тънки дървени половини, покрити с месингова ламарина

На размери варират от 20 до 50 сантиметра обща дължина, като по-малките по размери образци преобладават. Остриетата са предимно прави и едноостри. Най-характерната особеност на тези ножове са дръжките, изработени от два чирена от кост и украсени с набивки от бронз. Конструкцията е с ходна с тази на ятаганите, с бронзова лента между чирените, които в помела имат малки уши. На някои дръжки чирените са оцветени в зелено. Каниите са от две дървени половини, покрити с тънка бронзова ламарина или по-рядко с черна кожа.

Чирен с характерната за босненските ножове украса
Снимка на дръжката от горната страна – вижда се украсата по лентата между чирените

Дръжките са най-атрактивната и интересна част от тези ножове. В украсата преобладават два мотива – кръг с точка в средата и кръг с три точки, разположението на които прилича на модерния символ за радиоактивност. Тези мотиви са типични не само за Босна, а се срещат по целите Балкани, например на дръжките на т. нар. aширтмалии (украсени овчарски ножове). Символът с точката в кръг специално е изключително универсален и разпространен на много места по света. Произходът е вероятно соларен, макар че Соня Семерджиева от Етнографския Музей в Пловдив предлага и интерпретация в мюсюлмански контекст – точката в средата изобразява Аллах, а кръгът около него е вселената. Другият символ с трите точки също е с дривен произход. Такава конфигурация от три точки се среща върху знамето на Тимуридите, където символизира мир. Украсата по дръжките на по-луксозните образци се допълва от месингови или сребърни пирончета. Някои дръжки са със спираловидна резба, подобно на бурмалиите от Делиормана. Лентите между чирените са украсени с характерни за Балканите зиг-заговидни линии а към помела често имат пъпки, които имитират коралите и камъните, слагани по лентите на ятаганите.

Надпис “Сараево 1894”
Вариант на най-често срещаното клеймо

Остриетата са изработени по същата традиционна технология като овчарските ножове, с острие от високо въглеродна стомана вложено в гръб от по-мек материал. На по-дългите и луксозни образци, гърбът е изпилен и украсен. Най-честата маркировка е с формата на шамшир, който погледнат от определен ъгъл е стилизирана буква f, за Фоча, най-големият център на ножарството в Босна и известен с ятаганите си със сребърни дръжки и кании. На някои от ножовете има поставени надписи чрез кофтгари технологията – почти винаги Сараево и година, а много рядко и Мостар. Датите са неизменно от периода между 1878-а г. до Първата Световна Война, когато Босна и Херцеговина са част от Австро-Унгарската Империя.

Босненски ножове от Военно-Историческия Музей във Виена

Какво е било предназначението на тези ножове? С оглед на късната им поява и масово производство, изглежда че те са били предназначени за подаръци и сувенири за австро-унгарските офицери и държавни служители в Босна. По това време ориентализмът е на мода в цяла Европа и занаятчии от Северна Африка до Индия и Юго-Източна Азия произвеждат традиционни оръжия с различно ниво на качество, за да задоволят западното търсене. Босненските ножове се вписват в тази тенденция и това обяснява защо на изработката на дръжките им е отделено толкова внимание.

Сувернирният характер и сравнително късната датировка на тези босненски ножове може би обяснява защо те не са предмет на интерес от изследователите. Въпреки това те съчетават в себе си традиционни техники на изработка и украса и са интересна част от развитието на ножовете на Балканите.

Гръцки Кинжал

Този кинжал от моята колекция не е нито от рядък тип, нито с острие от дамаск или нещо друго кой знае колко забележително по него. Но показва как тези ножове са се утвърдили на Балканите в края на 19-и век, с характерни за нашия регион промени в украсата и формата.

Дръжката на кинжала е директно взаимствана от кавказките кинжали, но острието е съвсем различно. То е едноостро и двустранно заточено в третината откъм върха. Откъм гърба са издълбани два тесни канала. От едната страна острието е гравирано с флорални и рибни мотиви, които позволяват да го определим като гръцко на базата на подобни гравировки по други оръжия, и e датирано от 1894-а година. Друга интересна черта на острието е че е изковано от голяма пила. В някои места, където не е напълно полирано личат ромбчета, останали от зъбците на пилата при прековаването. Индустриално произведени пили като източник на добра стомана са били ползвани из цял свят през този период.

Дръжката от друга страна е от кавказки тип, но с балкански привкус. Направена е от две половини тънка ламарина, запоени една към друга и към острието. На помела и предпазителя има пъпки, които имитират декорациите, покриващи нитовете на кавказките кинжали, но тук те са изцяло декоративни като не изглежда дръжката да е занитена към опашката на острието. От всички страни дръжката е украсена със зиг-заговидна линия, както е характерно за Балканите и Мала Азия в края на 19-и век и началото на 20-и век. Канията е от две дървени половини покрити с червена кожа.

Този гръцки кинжал не е сред най-ценните в колекцията ми, но за сметка на това показва как кавказките кинжали са били възприети и видозименени на Балканите в края на 19-и век. От него можем да научим повече за историята на оръжията отколкото например от някой от хилядите кубачински кинжали покрити целите със сребро от същия период.