Month: August 2020

Два Ножа от Крайни Региони в Китай

Китай е огромна страна, с голям брой малцинства, които имат своите традиции по отношение на приложното изкуство. Това се отнася и до хладното оръжие, където има много регионални разлики и тънкости. Това не е регион, от който съм се инересувал и познанията ми за него са слаби. Не съм имал и много неща от Китай в колекцията, като в момента съм запазил единствено едно ножче.

То е изработено и носено от бонаните в Северо-Западен Китай – там, където някога е свършвала Великата Китайска Стена и е започвал Пътя на Коприната. Бонаните са мюсюлмани по религия и се предполага че произлизат от монголски и централно азиатски гранизони, заселени в тази част на Китай през средновековието. Традиционните им занаяти са земеделие и ножарство, което обяснява защо ножовете им се срещат често, въпреки малкия им брой – около 17,000 според официалната статистика.

Късото острие с един канал е доста семпло в сравнение с дръжката и канията, за които са били положени сериозни усилия. Дръжката е от два чирена, нитовани към опашката на острието – задният от рог, а предният от кост и украсен с вездесъщия и почти универсален соларен мотив на точка в кръг. Преходът между острието и дъжката е изработен от някакъв бял метал, може би алуминий. Помелът е от слоеве метал и рог, като опашката на острието е заклепена към него за максимална здравина на цялата конструкция. Канията е метална и цилиндрична по форма, украсена с кожа от скат и тел в края откъм отвора. Отзад е закребена специална пластина с халка, за която да бъде прикрепен ремък към колана. Както е типично за оръжията от Централна Азия, дръжката влиза отчасти в канията.

Другият нож, който имах от този край на света беше от Източен Тибет или Бутан. Беше сравнително стар нож от първата половина на 20-и век и предназначен за ползване в местната култура, а не за сувенир. Острието беше значително по-масивно от бонанския нож с един тесен, едва доловим канал към гърба. Дръжката и накрайниците на канията бяха от стомана с гравирана флорална декорация, а канията дървена покрита с черна кожа. Такива автентични образци на този тип ножове са трудни за намиране сред огромната бройка съвременни сувенири, но реших да се разделя с него за да освободя място за други придобивки.

Бонанският нож обаче го запазих, защото въпреки че вероятно не е особено стар, е много добре направен и е малък и не заема много място. Един образец на ислямско оръжие от края на Източен Туркестан е достатъчен засега.

Три Музея в Мадрид – Снимки

Най-интерсният музей в Мадрид за любителите на хладни оръжия е Военно-Морския. Но освен него, има поне още три музеи, в които са експонирани интересни оръжия. Първият е етнографския музей, където са показани оръжия от Филипините, Персия, Африка и Америка. Най-интересният експонат е един крис с помел от слонова кост от Филипините.

Друг интересен музей е Музеят на Америка, посветен на културата на Новия Свят от преди Колумб. В залите, между останалите артефакти има и оръжия от Амазония и Андите до шлемове и брони от западното тихоокеанско крайбрежие на днешните САЩ и Канада. В началото има няколко зали със стари шкафове с разнообразни оръжия и доспехи от Филипините и Океания, където всъщност е съсредоточено най-интересното въоръжение. Целта на залите изглежда е да предаде духа на старовремските колекции в резултат на морските експедиции из Тихия Океан, но осветлението е оскъдно и това пречи да бъдат направени добри снимки.

Последният музей си заслужава да се посети по принцип – Археологическия Музей. Историята на иберийския полуостров е древна и много богата и този музей обхваща периода от праисторията до късното средновековие. Моят любим експонат там е една хинета, много рядък меч на мюсюлманите от Ал Андалус от времето на Реконкистата. В една витрина има и оръжия и доспехи от 17-и век. За съжаление, когато посетих музея пропуснах да снимам някои от по-интересните древни оръжия, например няколко много добре запазени фалкати.

Бенитез и Барбие – Щитове от Африка, Юго-Източна Азия и Океания

В някои от книгите за африканско оръжие са показани и част от доспехите – щитове, шлемове и ризници. Като най-масово използваното защитно въоръжение щитовете получават най-голямо внимание и има и две книги изцяло посветени на тях. От тях книгата на Плашке и Цирнгибл е много скъпа и трудна за намиране, но за сметка на това книгата на Барбие и Бенитез е все още напълно достъпна. Тук е моят кратък преглед на тази книга.

Книгата е голям формат с твърди корици. В нея са представени 100 щита от колекцията на музея за изкуство Барбие-Мюлер в Женева. В началото, както е прието има няколко глави посветени на историята и развитието на щита като средство за защита, но най-интересната част е тази, в която са показани самите щитове. Всеки щит е представен на две страници – една с описание, информация и където е възможно, стари снимки на воини, носещи такъв тип щит, а на другата страница с голяма цветна снимка.

В Африка разнообразието от щитове е голямо. Книгата на Бенитез и Барбие не ги обхваща всичките, но почти половината от щитовете в каталога са от черния цонтинент, което помага. Едно от най-големите достойнства на книгата е че накрая има секция с бележки и препратки към източници за всеки един от щитовете, което дава възможност за по-задълбочено допълнително проучване.

Щитовете са атрактивни, но основният проблем при колекционирането им е големия им размер и многото място, което заемат, особено ако са експонирани. Това за мен лично означава, че ще се огранича само до няколко щита и то предимно такива, с по-малки размери, като например сомалийския гашан, който вече показах в блога. Но дори и за няколко щита е хубаво да има справочници и книгата на Барбие-Мюлер е една добра основа в това отношение.