Нова Занзибарска Нимча, Сравнения и Размисли

Не е тайна, че нимчите и особено тези от Занзибар са ми от най-любимите дълги хладни оръжия и това самопо себе си е достатъчна причина да се стремя да придобия колкото се може повече от тях. Когато преди около половин година получих възможност да добавя нимчата, предмет на този пост в колекцията, не се колебах. Но я пускам чак сега, защото просто се чудех какво да напиша в поста – каквото знам за нимчите от Оман и Източна Африка вече съм го споделил в предишни постове.

Новата придобивка

На този етап не мога със сигурност да твърдя нито какъв е произходът на този тип дръжка и предпазител, нито дали се е разпространил от Средиземно Море към Арабско Море или обратно. Но за сметка на това можем да сравним новата нимча с другите две, които имам и да направим някои кратки размисли. Да започнем със сравненията – острието е различно, вероятно вдъхновено от европейските тесаци от 18-и век или дори директно взето от немаркиран европейски тесак. По форма и размери прилича na мароканската нимча с острие, маркирано с тичаща лисица и най-вероятно от английски тесак от средата на 18-и век.

Три нимчи от Оман/Занзибар

Дръжката и предпазителя за сметка на това са почти еднакви с тези на другата оманска нимча в колекцията ми. Ръкохватката е без разлики, освен в размера и в украсата – липсват сребърните звезди и триъгълните мотиви в края на помела. Сребърната яка под предпазителя е налична и на двете дръжки. Предпазителят е с една съществена разлика – на новата нимча полукръгът не е запълнен. Канията е също дървена, но вместо красиво гравиран сребърен накрайник има по-прост бронзов нанкрайник. Освен това почти цялата е без кожа – ако някога е имало кожа, тя изглежда е била загубена отдавна, защото дървото е с тъмна патина.

Подобие на остриетата на две нимчи от противоположни краища на Африка

Предишната нимча от този тип е по-луксозен образец, с повече украса. Тази е по-проста, но с по-масивна дръжка от нимчата с бронзов гард, която е най-грубата от трите, като при нея е почти сигурно че предпазителят е по-нов от дръжката и острието. Това показва, че тези нимчи не са били само символ на статус, а масово оръжие, ползвано от хора с различни финансови възможности. Остриетата и на трите са близки до абордажните тесаци, но трябва да внимаваме с такива заключения, защото съм виждал и мечове с дълги двуостри остриета с този тип дръжка.

Сравнение между полукръговете на предпазителите – вижда се и къде този, който не е запълнен, е счупен

Интересно е това, че полукръгът който предпазителят образува на новата нимча не е запълнен. На някои от старите нимчи от Магерба, които също имат такъв полукръгъл предпазител, той също не е запълнен. Това лично ме кара да предполагам, че запълването е започнало по-късно и само на нимчите в Арабия и Източна Африка. Това може би е било с цел да бъде усилен предпазителя – както се вижда, на моята нова придобивка той е счупен от едната страна. А може и да е било и с декоративна цел – тези причини не са взаимоиключващи се.

Ефес на новата придобивка

Този полукръг е част от мистерията на нимчите – има го на някои от най-ранните нимчи в Средиземно Море и на много от нимчите от Арабия и Източна Африка. Но има и изключения – не всички ранни нимчи го имат, както и не всички нимчи от Оман и Занзибар. На нимчите от 19-и век от Мароко няма полукръг, което предполага че с развитието на формата този тип предпазители са излезли от мода в Магреба. Това, че полукръгът е останал популярен от другата страна на Африка води на интересни размисли.

Антъни Норт в статия от 1975-а година дава силни аргументи в полза на теорията, че предпазителят на нимчата от Магреба е взаимстван или вдъхновен от предпазители на италианската сторта (вид едноостро хладно оръжие произлизащо от фалчиъна) през 16-и век. Преобладаването на полукръгa на предпазителя по арабските нимчи предполага, че те са стигнали в този край на света почти веднага след като са възникнали в Северна Африка – иначе не биха имали този белег на най-ранните нимчи. Това всъщност не бива да ни учудва, защото върхът на османските операции в Индийския Океан съвпада с разцвета на османската военноморска мощ в Средиземно Море: неуспешната обсада на Диу в Индия е по времето, по което Хайредин Барбароса е превзел Тунис, а пътешествията до Северна Суматра с цел да бъде оказана военна помощ на Султаната Аче са горе долу по едно и също време с обсадата на Малта. За кампаниите в Индийския Океан са били събирани войски от всички краища на Империята и дори европейски наемници, което обяснява как характерния тип дръжка на нимчата е била пренесена на изток почти едновременно с появата и в ислямския запад.

Накрайникът на новата придобивка

Но защо полукръгът на предпазителя е останал толкова популярен в Южна Арабия и по източното крайбрежие на Африка? Причината не е ясна, но е много вероятно да е заради характерния за този край на света консерватизъм по отношение на оръжията. Все пак там двуострите мечове са останали в употреба до края на 19-и век, да не говорим за т.нар. “саиф ямани” от Оман, който потенциално е с форма, останала още от най-ранните дни на арабския халифат.

Този пост стана по-дълъг, отколкото първоначално очаквах и тук е добър момент да му сложа край, а с тази тема ще продължа в случай на нова придобивка на нимча.

Още Една “Хазарска” Сабя

Най-интересният аспект в колекционирането на древни оръжия е проследяването на еволюцията на формите на базата на отделни находки. Придобих още една хазарска сабя точно с тази цел – да добавя малко по-късен образец в колекцията и да мога да правя сравнения с другата хазарска сабя, която вече показах в блога.

На дължина сабята е 86 см, с тегло от 620 грама – т.е., леко и повратливо оръжие, също както и хазарската сабя от 8-и/9-и век. Но веднага се виждат и важни разлики, основната от която е в острието. То е малко по-тясно и значително по-извито. На другата сабя цялото острие е с ромбоидно сечение, докато на тази само йелманът е с такове сечение, а останалата част е с триъгълно сечение. Дебелината на гърба в основата на острието е 6мм, а преди йелмана 4 мм. Самият йелман не е много по-различен от този на другата хазарска сабя освен в това, че е извит. Опашката на острието също е различна – по-къса и наклонена в обратната посока на извивката на острието. И гардът е различен, но от сравнително често срещан тип, който присъства в книгите на Ривкин и на Йотов.

Всички тези разлики водят до заключението, че това е по-късен образец, който се явява като следваща стъпка в еволюцията на сабята в сравнение с предишната ми придобивка. Съответно вероятно е от малко по-късен период – 9-и/10-и век, към края на властването на Хазарския хаганат и може би дори свързана с други народи от степта на север от Черно море – маджари или печенеги например. Докато първата хазарска сабя,която показах беше с много слаба извивка, почти права като палаш, тук извивката е силно израазена и това вече е същинска сабя, със съответните изменения и в опашката. Липсва т.нар. тунку в основата на острието, но е трудно да преценея дали е загубено или дали никога не е съществувало.

Тези саби не са ми основна тема, но имам влечение към тях, може би в резултат от книжките с картинки за българска история от детството. Не е трудно да си представим подобни саби в ръцете на българските конници при Булгарофигон или Ахелой и това ми стига като причина да ги добавям в колекцията.