Кумая от Южните Атласки Планини

Една от целите, които съм си поставил е да спра да правя компромиси с качеството освен за много редки неща, но в края на миналата година се поддадох на изкушението да купя два предмета, просто защото цената беше много изгодна. Един от тези предмети е кумая от тип, какъвто преди това нямах в колекцията. За този тип ханджари вече е ставало дума в един от най-ранните ми постове в този блог и заради производството на сувенири, което продължава до ден днешен, това е доста тривиално оръжие. Запазени са и доста стари образци, но поне за мен става все по-трудно да ги намирам на добри цени и ето защо в крайна сметка реших да взема тази кумая.

Понеже вече съм писал подробно за кумаята като оръжие, тук само ще представя новата придобивка набързо. Тя е дълга 42.5 см в канията. Острието не е нищо особено. Дръжката е с лицева част от ниска проба сребро или калай с посребряване, с останки от червен емайл и обкована с бронз от всички други страни. Под предпазителя, пръстенът в който се предполага да влезе канията е бил украсен с емайл, голяма част от който е изпопадал. Канията е също с изцяло бронзов обков, като на долния накрайник има следи от посребряване. Интересно е че халките за окачване са от дебела бронзова тел и украсени с точки. Не съм напълно сигурен че това е била оригиналната кания, защото не влиза плътно в пръстена на дръжката, но със сигурност канията е стара и ако е била подменена, това се е случило отдавна.

Тук е моментът да отделим малко внимание на разнообразието от форми сред старите кумаи. То е доста голямо, плод на географски и хронологични разлики и единстевната книга, която изобщо прави някакъв опит да внесе яснота е тази на Ерик Клод, която излезе миналата година. Например според Клод, на снимката на моите три кумаи, най-горната е от Сиджилмаса в източната част на Мароко, там където започва Сахара, което поне за мен е леко объркващо, защото Сиджилмаса е унищожен от бербери в началото на 19-и век, а показаният от Клод образец е датиран в края на 19-и век. Клод показва и три кумаи като моята нова придобивка, със същите декоративни елементи, вкл. и две с емайлиран пръстен. Той датира и трите като от края на 19-и век и ги определя като изработени в Ида-у-Семлал, което е в южната част на Атласките Планини. Бютен в неговия каталог от началото на 20-и век показва няколко подобни кумаи (#1018-1020) и за една от тях пише, че е с надпис “Произведено в Сус”. Долината Сус е мястото, където исторически е произвеждано голяма част от оръжието в Мароко, така че няма да е изненада ако този тип са някъде от този край.

Бидейки сравнително масови и лесни за намиране, аз дълго време игнорирах кумаите и бях доволен да имам един-два образеца. Започвам обаче да си давам сметка за сериозното разнообразие на варианти сред тях, което може да е цяла тема за колекциониране сама по себе си. Очаквам вбъдеще да разширя колекцията от кумаи, по възможност обаче в по-добро качество от тази, която представих тук.

Стара Алжирска Нимча – Още Една Цел е Постигната

Който следи блога знае, че една от най-желаните ми придобивки беше стара нимча. Тази цел вече е постигната с алжирска нимча от 17-и или 18-и век. Чаках я месец и половина да пристигне след като я купих, но вече е при мен и мога да я споделя.

Цялата дължина на нимчата е 84 см, което е сравнително дълго за нимча от този период.Острието е с два канала и йелман на върха. То започва широко в основата, после се стеснява по средата и след това отново се разширява в йелмана. От едната страна в каналите има маркировки, които имитират надпис. Това е характерно за много остриета от 17-и век – често маркировките са повторения на няколко букви, без смисъл или ако е имало някакъв смисъл, той не е известен. Такива остриета са произвеждани на много места в Европа, но основно в Северна Италия и Щирия. Краят на опашката на острието е заклепен на помела.

Дръжката е от бронз, който някога е бил позлатен, с релефна украса от флорални мотиви. В ниските части на релефа има останал зелен емайл. От страната, която се пада лицева, когато нимчата е носена на левия хълбок някога е имало вграден скъпоценен камък, но той липсва. Предпазителят е бронзов, с украса, на места подобна на украсата на дръжката, а другаде като люспи. Краищата на разклоненията са оформени като пъпки на цветя. Канията не е запазена, но това не е изнендващо, защото оригиналните кании са били от плат или кожа и много малко от тях са оцелели до наши дни.

Ерик Клод описва този тип нимчи с по-старо острие с йелман и предимно с бронзов предпазител като алжирски. Украсата от османски тип по тези ранни нимчи определено поддържа произход от териториите, част от Османската Империя, от които Алжир е най-ранната в Магреба. Алжирското определение и датировката се базират и на няколко представителни образеца нимчи с дръжка покрита с черупка от костенурка и сребро, които са пленени от испанците по времето на обсадата на Оран през 1732-ра година. От същия тип обаче има и пленена от холандски капитан през 1655-а. Това позволява да датираме тези по-ранни нимчи от средата на 17-и до средата на 18-и век, което като години съвпада и с типа на острието. Бютен показва подобни в неговия каталог от началото на 20-и век и ги определя като арабски и датира от 14-и до 15-и век, което изглежда невъзможно рано, защото от преди 16-и век няма известни образци или изображения на нимчи по портрети. На базата на данните, с които разполагаме, можем да определим моята като нимча от края на 17-и или първата половина на 18-и век, най-вероятно от Алжир.

Това обобщава представянето на тази нова, изключително удовлетворителна за мен придобивка, но като бонус с образователна цел можем да разгледаме дръжки от нимчи за сравнение. На снимкaтa отгоре, от ляво на дясно:
1) Типична нимча от Мароко от втората половина на 19-и век;
2) Нимча от Мароко с по-особен предпазител, който може би е преходен от по-ранните предпазители с полукръг към тези без. Две от разклоненията са извити под прав ъгъл към острието вместо паралелни, а това разклонение, което е извито е с накрайник, който по форма прилича повече на занзибарските, а не на мароканските;
3) Новата нимча;
4) Нимча от Занзибар със запълнен полукръг на предпазителя;
5) Нимча от Занзибар с незапълнен полукръг на предпазителя;
6) Нимча от Занзибар с бронзов предпазител без полукръг;
7) Саиф от Южен Йемен, който е с кръстачка вместо типичния за нимчите предпазител, но ръкохватката е без съмнение вдъхновена от нимчите. Помелът е извит под прав ъгъл спрямо дръжката.

Това е само малка част от възможносто разнообразие на дръжки и предпазители по тези саби и мечове, така че има още много какво да събирам като варианти и това едва ли е последният пост по темата в този блог.

“Африкански Оръжия” от Фишер и Цирнгибл

“Африкански Оръжия” от Фишер и Цирнгибл е класика от далечната 1978-а година и първата придобивка към библиотеката ми за 2021-ва. Това със сигурност не е най-добрия и изчерпателен труд по темата, но тук ще опитам да дам обективен преглед, като се съобразя с това, че книгата е публикувана преди да се родя.

Изданието е голям формат, с твърди корици и пълно с големи и добри илюстрации, но за съжаление пoчти всичките черно-бели. Текстът е на немски и английски, като някои от описанията към илюстрациите са само на немски. Малко странно, но никъде няма съдържание и с оглед на това че авторите са решили да не следват някаква географска последователност при представянията на оръжията, а произволно разглеждат оръжия от различни региони, е невъзможно човек да направи бърза справка.

Африка е голям континент с огромно разбообразие от племена, всяко със своите оръжия, така че е трудно за която и да е книга да е всеобхватна и изчерпателна по темата. Проблемът на книгата на Цирнгибл и Фишер е че дори не е направен опит за всеобхватност – изцяло липсват оръжия от Магреба и Рога на Африка например. Фокусът е върху оръжия от централна Африка и Камерун, като оръжия от останалите части на континента са показани доста бегло, ако изобщо са показани. Разгледани са предимно ножове, саби и мечове – копията не са включени. Това, в което авторите постигат успех е увлекателният начин на представяне на оръжията, в контекста на културата на африканските племена, които са ги произвеждали и ползвали. Текстът не е сух и академичен, книгата се чете леко и Цирнгибл и Фишер съумяват да предадат тяхната страст по темата на читателя. Това е първата книга, която представя странни и екзотични оръжия от Африка и дори и сега е приличен определител на оръжия от вътрешността на континента.

От моя лична гледна точка, аз няма да извлека особена полза от “Африкански Оръжия” на Цирнгибл и Фишер, защото в нея няма нищо по моята тема, което не бих могъл да намеря другаде. Що се отнася до африканските оръжия, определено смятам че има поне няколко по-добри и полезни книги по темата. Но изучаването на дадена оръжейна тема все трябва да започне от някъде и през 1978-а година, тази книга е дала началото. Тя може да бъде полезна и днес за тези, които имат силен интерес към оръжията от Конго и Камерун, но ако човек иска да купи една единствена книга за африканските оръжия, има по-добри опции.

Равиндер Реди “Оръжия и Доспехи от Индия, Непал и Шри Ланка”

Тази година получих нова книга за индийски оръжия като коледен подарък от жена ми: “Оръжия и Доспехи от Индия, Непал и Шри Ланка”, с автор Равиндер Реди. Не знам дали се опитва да намекне че трябва да сменя фокуса на колекцията си или просто тези книги са в началото на списъка ми с желани книги в Амазон. Индийските оръжия заради изяществото на изработката и богата украса са търсени от много колекционери, но аз не изпитвам особена тръпка към тях. Но това не пречи да са ми интересни, както и връзките им с оръжията от арабския полуостров и Източна Африка.

За индийските оръжия има много книги, които варират от задълбочени научни трудове от до книжки с картинки на ниво детска енциклопедия и не знаех какво да очаквам. Авторът Равиндер Реди е американски колекционер от индийски произход и неговият подход е различен от останалите книги, които съм виждал по темата. Целта на авторa е да покаже подробно оръжията от индийския подконтинент, но без да отегчава с прекалена академичност. За целта е наблегнал на илюстрациите, които са цветни и с висока резолюция – както на оръжия и доспехи, така и на живописно изкуство от времето, по което тези оръжия са произвеждани и ползвани. Текстът е по-скоро съпътстващ илюстрациите, а не обратното. Прочитането на книгата е като посещение в музей – акцентът е върху експонатите, а към тях има описания за който иска повече подробности.

В началото има кратка историческа справка, в която съвсем накратко са предствени най-важните империи в Индия от средновековието до края на 19-и век – от Делхийския Султанат до британците. Следват глави, в които са показани основните типове оръжия – ножове, саби и мечове, копия, боздугани и брадви, а също така и лъкове, огнестрелно оръжие и доспехи. Следващите три глави ca посветени на племената от различни краища на Индия, Непал и Шри Ланка. Книгата продължава с различните методи на украса и символизма, свързан с различните религии от подконтинента. После авторът е подбрал образци, отличаващи се с изключително високо ниво на изработка. Накрая книгата завършва със своеобразен речник на оръжия и доспехи, от анкус до загнал, представени всяко на по две страници с големи цветни снимки.

Това е може би най-добрата книга за начинаещи колекционери на индийско оръжие, която съм виждал до сега. Напредналите колекционери едва ли ще намерят много нова информация, но качествените илюстрации на образци от частни и музейни колекции сигурно ще са от полза. Като цяло, аз лично бях приятно изненадан от книгата и я препоръчвам на всеки, който търси въведение в темата.

Сбогом 2020-та, Добре Дошла 2021-ва!

Сигурен съм че много хора нямат търпение да оставят 2020-та година в миналото и гледат с надежда към 2021-ва и бъдещето. Както миналата година, сега е добър момент да погледна назад и да видя, какво съм постигнал в блога през миналата година и също да споделя какви са ми плановете за новата година о отношение на блога и като колекционер.

Това е книгата, излязла през 2020-та, с която прекарах най-много време

Една от целите ми беше да пускам нов пост всяка седмица, но това не се случи – през 2020-та имах 37 поста, което означава че съм пропуснал цели 15 седмици. Но и 37 поста не са никак малко, защото от тях 13 са прегледи на книги по темата, в други три поста съм успял да дам снимки от пет музея и в останалите съм показал около 50 оръжия, повечето от личната ми колекция. През 2021-ва ще опитам да продължа да пускам по пост на седмица, без да ми е фикс идея да следвам точен график. Имам още много оръжия и книги за споделяне, като се надявам да има и нови придобивки.

Любимата ми придобивка през годината

Като стана дума за придобивки, искам да опитам да преследвам основните си цели – тези от списъка с дългото хладно оръжие, публикуван преди няколко седмици, като имам и списъци за късо хладно оръжие и т.н.т. Също така много би ми се искало да имам волята да огранича количеството за сметка на качеството и знам, че ще е трудно. Отделно имам нужда да отделя повече време на четенето на книги.

Много отдавна исках нож “дженуи” и най-после го добавих в колекцията миналата година

Пандемията през 2020-та обърка много неща. Нямаше как да се пътува и музеите бяха (и много още са) затворени. Би било прекрасно ако с ваксиниране и надеждни методи на лечение проблемът с вируса бъде разрешен тази година, за да можем отново да пътуваме и да гледаме интересни музеи и исторически забележителности, както и да се срещаме пак с нови и стари приятели колекционери на живо. Това със сигурност ще стане, дано да е колкото се може по-скоро и да сме всички живи и здрави.