Month: February 2021

Пет години след публикуването на “Африкански Оръжия” е излязла втората книга на Манфред Цирнгибл, посветена на по-рядко срещани къси хладни оръжия от Африка. Двете са своеобразен комплект справочници за колекционерите на африкански хладни оръжия, който има своите положителни качества, както и някои недостатъци.

Книгата е същия голям формат като предната, с твърди корици и обложка. На страниците от гланцова хартия оръжията са показани с добри и големи снимки, повечето от които цветни, което е сериозно подобрение в сравнение с по-старата книга. Текстът е на три езика – немски, английски и френски и стилът е подобен на този в “Африкански Оръжия”, но с една идея по-академичен. Отново липсва съдържание и оръжията са представени леко произволно, без някакъв ясен географски или друг принцип.

Обхватът на книгата е по-специализиран – само къси хладни оръжия като ножове, брадви и къси мечове и то сравнително по-рядко срещани образци. Географски обаче акцентът е пак върху Централна Африка, като цял куп региони на континента отново липсват изцяло. Уви, това включва почти всички места, където ислямът е основна религия, но все пак за моята тема има няколко интересни ножа за хвърляне от Омдурман и два-три предмета от Западна Африка.

“Редки Африкански Къси Оръжия” е очевидно замислена като допълнение към “Африкански Оръжия” и Цирнгибл опитва да покаже и някои от по-слаби изследваните оръжия, които липсват в първата публикация. Тези оръжия като цяло липсват и в много други книги за африканско оръжие и това прави книгата ценна и полезна като определител на ножове и брадвички. Цирнгибл има и още една книга, но нея ще я покажа и разгледам в отделен пост.

През 1691-ва година, маркграф Людвиг Вилхелм фон Баден-Баден е разгромил значително надвишаващата го по численост османска армия в битката при Сланкамен – върхновното постижение в забележителната му военна кариера, след която е станал известен като “Турския Луи”, заради многобройните му победи срещу османците. 300 години по-късно, забалежителната му колекция от трофеи, по настоящем изложена в държавния музей на Баден в Карлсруе, е публикувана в каталог, с който току що се сдобих.

Книгата е голям формат, с твърди гланцови корици и с гланцова хартия. Снимките на предметите от колекцията свързана с турския Луи са добри и големи, но за съжаление повечето черно-бели, както често се случва в по-старите издания. Текстът е изцяло на немски, което е проблем лично за мен с оглед на това че не съм упражнявал този език над 20 години и общо взето съм го забравил.

Първата част от книгата е посветена на историята на колекцията през годините, както и историята на Людвиг фон Баден-Баден. Фактът, че това са трофеи от кампаниите срещу турците в края на 17-и век е важен, защото ни дава поглед във въоръжението на османската армия през този сравнително ранен период. Първият опис на колекцията е направен от вдовицата на фон Баден-Баден през първата половина на 18-и век и съответно ако някое оръжие присъства там, не остават съмнения относно възрастта му.

Следва самият каталог, в който са изложени оръжия, знамена, доспехи и прочee трофеи. Също така е запазена и личната екипировка на маркграфа, както и цял куп европейски (неосмански) оръжия и доспехи. Интересно е, че при огнестрелното оръжие, цевите на трофеите са получили нови европейски приклад и механизъм и са били пригодени за ловни пушки, докато хладното оръжие е запазено в оригиналния си вид. Описанията към предметите са подробни и дори, където са могли, авторите са дали препратки към подобни експонати в други музейни колекции.

Всеки, който има интерес към османското и балканското оръжие и особено по-ранните карабели, ханджари и ятагани ще извлече полза от този каталог на оръжия и доспехи на над 3 века. Маркграфът определено не е прибрал какви да е неща, а предмети с високо качество и естетически приятни за окото. Аз съм на ден път със самолет от Германия, така че книгата е доста по-достъпния и лесен вариант да видя тези експонати от посещение на живо.