Алжирски Ятаган Изненада

Този алжирски ятаган беше неочаквана придобивка. Един приятел от форум за оръжие имаше нужда за чирени за шамшир. Аз имах един шамшир, който бях купил заради чирените и капачката на дръжката като резервни части и просто му го подарих, за да ги ползва за реставрация. Понеже обаче хладни оръжия не се подаряват, той настоя да ми изпрати нещо обратно. Аз се съгласих и бях приятно изненадан с този ятаган. Чирените са изпочупени и няма кания, но при положение че аз не очаквах нищо, а все пак получих ятаган, който ми е в темата, му се радвам. Тук мога да го разгледам и срaвня с другия алжирски ятаган, който имам.

Острието е съвсем обикновено, даже няма никакви клейма и маркировки. Чирените са от силно патинирала слонова кост върху подложка от тъмен на цвят рог. Не знам дали тази рогова подложка има някакво практично предназначение, но от естетическа гледна точка, когато ятаганът е бил нов, е създавала добър контраст с чирените и лентата на дръжката. Лентата, перата и паразваните са от тънък сребърен обков върху калай, с украса от флорални мотиви. Стилът е балкански барок и е бил популярен и в Алжир, вероятно внесен там от висшата класа от еничерски произход.

Когато сложим двата ми алжирски ятагана един до друг, веднага се виждат приликите. Единият има подменени чирени, а другият е с останките от оригиналните. Майсторът, който е поставил новите чирени се е старал да следва контура на дръжката, но очевидно не е бил запознат с характерните малки уши на този тип ятагани. Това навежда на въпроса за реставрирането на счупените чирени, но за съжаление то ще е прекалено сложно. Дори и да намеря добър майстор, проблемът с намирането на материал за реставрация, близък до оригиналния е много сложен. От чисто правна гледна точка, ако чирените са антични поне на теория мога да си извадя необходимия сертификат, но ако чирените са от различен материал, което няма как да бъде избегнато при една поправка, нещата стават сложни. И накрая, от чисто икономическа гледна точка, поправката вероятно би струвала повече, отколкото ятаганът след поправката и не е особено оправдана.

Ятаганите в Алжир са били внасяни от Балканите и са били атрибут основно на висшата класа по крайбрежието и имитирани от кабилите във вътрешността. Понеже не са били толкова масови, колкото на Балканите или в Мала Азия, като цяло се срещат по-рядко и дори и в това състояние, на мен този ми носи удоволствие, да не говорим че го получих като пълна изненада.

“Панга На Вису” от Манфред Цирнгибл и Александър Кубец

“Панга На Вису” е третата и последна книга от Манфред Цирнгибл и Александър Кубец, която ще разгледам в блога. Заглавието е на суахили и означава “мечове и ножове” в превод, но книгата представя високо качествени, основно церемониални африкански оръжия и щитове. Тази книга е хронологично най-новата от Цирнгибл и на мен ми е любимата от трите.

Книгата е публикувана през 2009-а година. Изданието е голям формат, с твърди корици без обложка, с над 300 страници от гланцова хартия. Всичките снимки са цветни и големи. Интересно е че основната част от книгата е каталог с картинки, номера и съвсем кратко описание. След него, в края на книгата има по-подробни бележки към всеки номер от каталога. Това позволява на читателя да се потопи визуално в предметите, а ако иска повече информация за някой от тях да я намери сравнително лесно. Текстът е изцяло на немски език.

Когато един колекционер се задълбочи в дадена тема, книгите с информация от общ характер не са достатъчни. Възниква интерес към по-редките и не толкова добре известни образци, както и към предмети, които се отличават с по-високо качество на изработка. Панга На Вису е много добра книга точно в това отношение – каталогът съдържа предмети с по-висока стойност от обичайно срещаните, но без непременно да са музейни обрaзци, тотално недостъпни за обикновен колекционер. Много от показаните оръжия и щитове ги няма другаде и книгата е изключително полезна и като определител – в нея намерих информация за махдистките жезълчета например.

От трите книги на Цирнгибл предназначени за колекционери на африканско оръжие, Панга На Вису е тази, която най-много харесвам и препоръчвам. Тя е предназначена за напреднали в темата, но качеството на подбраните предмети е такова, че би трябвало да донесе естетическа наслада на всеки, който вземе книгата да я разгледа.