Month: October 2022

Този пост е опит за типология на занзибарските нимчи с цел да бъдат разделени на три основни типа според формата на предпазителя.

Първо, няколко уточнения. Типологията долу е съставена на базата на наблюденията ми върху образците в моята колекция, а също така и върху архив от снимки на около 60 на брой занзибарски нимчи. Тези снимки са от други колекции, музеи, аукциони и сайтове на дилъри на антично оръжие. Типологията е напълно условна, като целта е да може занзибарските нимчи да бъдат обусловени в няколко основни групи и това в бъдеще да даде възможност да бъдат направени изводи за това на какво се държат разликите. На този етап ми е трудно да определя дали различията са в резултат от географски или етнически произход, функционално предназначение или социален статус. Всички обобщения неизбежно имат своите заключения, но са направени на базата на това, което преобладава в статистически план. С появата на повече нимчи в колекции, сайтове и книги е много вероятно типологията да бъде преразгледана и променена. Това което следва е просто първи опит за такава типология изобщо спрямо познанията ми на този етап.

Причината да избера формата на предпазителя като основен показател вместо например формата на острието е заради голямото разнообразие на остриета по отношение на форма, дължина, широчина, брой на каналите, извивка и т.н. При предпазителите има три основни форми на занзибарските нимчи, което значително опростява нещата.

Според Предпазителя

Тип I – предпазители с пръстен. Подтип IА – със запълнен пръстен. Подтип IА е най-сложният за изработване предпазител и се среща върху нимчи с високо качество на изработка. Подтип IБ – с незапълнен пръстен. Нимчите с незапълнени пръстени варират като качество – някои не отстъпват по нищо на IА, докато други са по-грубо изработени. Почти всички нимчи от Тип I са с дръжки от тъмен рог, но ми е известна една единствена с дръжка от слонова кост. По отношение на остриетата, нимчи с предпазители от Тип I носят както извити, така и прави остриета.

Тип II – без пръстен, с тънки разклонения, като двете вътрешни разклонения са извити към острието като щипки на краб. Този тип предпазител се среща по-рядко, но за нимчите, които го имат са характерни две неща – всичките са с прави остриета и дръжки от тъмен рог.

Тип III – без пръстен, с краища на накрайниците които изглеждат като стилизирани глави на дракони. Нимчите от Тип III варират от някои от най-луксозно изработените нимчи изобщо, с дръжки от слонова кост обилно инкрустирани със злато до образци от доста ниско качество, като този в моята колекция. Почти всички нимчи с предпазител от Тип III са с извити остриета, с изключение на една нимча с дръжка от слонова кост и право острие.

Има и други нимчи, на които дръжката изглежда като на занзибарските, но са с предпазител или кръстачка с йеменски произход. Тях нарочно не ги включвам в типологията, защото въпреки че са започнали като занзибарски нимчи, в един момент са попаднали в Йемен и там са били модифицирани.

След време, когато събера повече образци, не само в колекцията но и като снимки, ако има нужда, ще преразгледам типологията. На този етап обаче, това е достатъчно.

С течение на времето успях да събера много омански и занзибарски дълги хладни оръжия, но едно от тях все ми се изплъзваше – оманския шамшир. Наскоро обаче късметът ми се усмихна – един приятел колекционер от Кувейт, от когото купих занзибарска нимча ми писа, че има омански шамшир за продаване и бързо се договорихме. Сега вече мога да го представя в блога и да обясня, какви са разликите с персийските шамшири.

Острието някога е било с пропорциите на типичен шамшир, но е било скъсено. Може би преправката е нарочна, защото като цяло арабите и в частност оманците предпочитат по-къси остриета с по-малка извивка, каквито има на оманската катара и занзибарските нимчи. Интересно е че при скъсяването върхът е бил заострен.

Най-очевидните разлики са в дръжката. Под кръстачката, долното разклонение на кръстачката и горния край на дръжката за увити с усукани ивици сребърна тел, които са преплетени като панделка. В другия край на дръжката, капачката на помела е също различна в характерен за Оман и Източна Африка стил. На персийските шамшири, тази капачка е цилиндрична, сравнително къса и като цяло без украси. На оманските и занзибарските шамшири, капачката е малко по-дълга и конусовидна, изработена от сребро и украсена с характерни флорални декоративни мотиви. Понякога лентата между чирените също носи такава украса, но на моя е без дизайн.

Канията също е с омански черти. Геометричната украса под черната кожа е доста елементарна, но големият сребърен долен накрайник е характерен за Оман и източното крайбрежие на Африка. В основата на украсата също както на капачката на помела е редица от шестлистни цветчета. Отделните части на шамшира – острие, дръжка и кания съвпадат като стил и потвърждават, че тази сабя е оманския шамшир, който толкова отдавна искам.

Стефан Прадин, който специализира в източно-африканска история, твърди че в Оман, Занзибар и Коморите шамширът е оръжие, символ на статус и носено само от най-високопоставени хора, като султани, емири и велики везири. Неговият извод се основава на снимков материал от 19-и век. Ако това е вярно, то до голяма степен обяснява защо тези саби са толкова по-редки в сравнение с останалите саби и мечове от Оман, дори по-редки от архаичните къси мечове от 18-и век. Попълването на колекцията с един образец определено ми донесе голямо удовлетворение.