Month: December 2022

Спринг – Африкански Оръжия и Доспехи

“Африкански Оръжия и Доспехи” от Кристофър Спринг е може би първата книга, която всеки с интерес към оръжията от черния континент трябва да прочете. Въпреки че вече е на 30 години, тази книга остава най-добрата всеобхватна публикация по темата и предлага отлично въведение за начинаещи колекционери.

Изданието е качествено, с твърди корици и обложка, със страници от гланцова хартия. Има доста снимки, включително и няколко секции с пана с големи цветни илюстрации като приложения към отделните глави. Текстът е на много високо ниво – Спринг е несъмнено специалист по темата и освен че представя основните оръжия и доспехи от различни части на Африка, е опитал и да ги представи така че читателят да може да ги разбере от местна гледна точка, а не само през призмата на нашето западно мислене, което винаги опитва да сведе формата до функцията и когато това не е възможно, да сведе африканските оръжия до абстрактно изкуство. Представянето на отделните предмети в техния исторически и културен контекст е нещо, което никоя друга книга по темата не успява да направи толкова добре, колкото тази и нивото е до голяма степен като нивото на книгите на Елгууд, които са своеобразен връх в специализираната литература за етнографски оръжия.

основният недостатък на книгата е че обемът й не позволява да обхване абсолютно всички африкански оръжия. Когато я купих преди повече от 15 години, бях леко разочарован че изобщо не споменава оръжията от Занзибар, а Северна Африка е представена само с местно произлизащи оръжия като флисата, нимчата и кумаята. Липсва и задълбоченост по някои теми – например огромното разнообразие от ножове от Сахела и Судан е представено съвсем бегло, като самият автор признава че няма как да го обхване в рамките на книгата.

Ако някой иска по-специализирана и подробна информация е необходимо да я търси в други книги, но за тези читатели, които просто искат да навлязат и да се ориентират по отношение на африканските оръжия, на този етап няма по-добър начин да го направят от това да прочетат книгата на Спринг.

Мароканска Нимча за Коледа

Тази година беше добра за мен като колекционер, защото успях най-после да се сдобия с омански шамшир, а също така и със други интересни неща, включително и две нови занзибарски нимчи. Какъв по-подходящ завършек на годината освен още една нимча, този път мароканска.

Това не е типична мароканска нимча от края на 19-и век. В книгата на Ерик Клод, където е публикувана като част от личната му колекция, той я описва като алжирска с мароканска дръжка. Изглежда че формата на острието за него е водеща при определянето, с което аз лично не съм съгласен. Ако почнем да определяме саби и мечове по острието, тогава всички такуби с остриета от Солинген са германски мечове. Такова определяне вади оръжията от контекста, в който са били ползвани от оригиналните им собственици и за мен е погрешно. Дръжките са много по-добър признак за етнически и географски произход. Тази със сигурност е мароканска, но има две интересни черти. Първо, ръкохватката е дървена, с флорална резба. Такава резба не се среща на по-късните марокански ръкохватки, които са предимно от рог и по правило без украса. Гардът е от по-редкия тип, за който съм писал преди, при който вместо трите разклонения да са извити към острието, две са огънати напречно. Не знам дали това а атавизъм от пръстен, но със сигурност колкото такива гардове съм видял все са били с остриета от началото на 19-и век или по-стари.

Като стана дума за острието, то е много подобно на острието на алжирската ми нимча от 17-и-18-и век. Има три тесни канала, йелман и рикасо и на дължина двете остриета са почти еднакви. Основната разлика е че на алжирската нимча острието е стеснено откъм гърба след рикасото, докато при тази продължава в една линия до йелмана. На новата нимча острието също има европейски маркировки, този път т. нар. “гурда”. Тези маркировки произлизат от Северна Италия или Централна Европа, преди да бъдат имитирани в Кавказ. Освен европейските маркировки има и мюсюлмански. От едната страна има някакъв надпис, който не е лесен за разчитане, а от другата има правоъгълник с цифрите от едно до десет, като петицата е заменена с някакъв друг символ. Тези правоъгълници са известни като “Беду” и служат като предпазващи заклинания по остриета от целия ислямски свят.

Канията е дървена, покрита с тънка черна кожа и със бронзов накрайник с геометрична украса, характерна за Мароко, в унисон с пръстена на дръжката до предпазителя. Не съм сигурен дали това е оригиналната кания, но определено е автентична от поне 19-и век и с нея това е най-комплектната мароканска нимча, която имам засега.

Тази нимча дава представа за това как са изглеждали нимчите в Мароко преди 19-и век – също като нимчите в Алжир, с малки регионални разлики в дръжката и канията. Това не е изненадващо като се има предвид че и в Мароко е имало базирани корсари, опериращи на същите принципи като тези от останалия Магреб. Историята и естетиката на тази къса сабя ми носят силно удовлетворение и въплъщават точно това, което искам като колекционер. Весели празници!

Тритомник на Арбус Бастид за Африканските Оръжия

Не всички книги по дадена тема за луксозни колекционерски издания, с цветни илюстрации върху гланцова хартия. Има и цял куп научни трудове, като дисертации, доклади и т.н.т., които понякога също съдържат интересна информация. Такъв е случая с Тристан Арбус Бастид, френски антрополог и археолог, който е написал три тома за африкански оръжия. Те са публикувани от Британския Археологически Преглед и периодично подлежат на преиздаване, така че не беше особено трудно да ги намеря и придобия през Амазон.

Книгите са във формат, стандартен за издателя, с меки червени на цвят корици. Първият том е изцяло на френски и е за ножове с право острие и мечове. Това е и най-интересният том, защото сред 504-те екземпляра на оръжия, голяма част са ножове от Западна Африка до Судан, за които реално няма друга книга изобщо. Оръжията са представени с карти на разпространението им, след което има скици на самите образци. Вторият том е за ножове с криви остриета и саби и тeкстът е на френски и английски. Третият е за оръжията с особена форма – ножове за хвърляне, сърповидни мечове и т.н.т., също на двата езика.

Показаните образци са смесица от интересни, стари оръжия и по-нови, в някои случаи откровено сувенирни образци. Основно са от няколко музея, до които авторът е имал достъп. По същество, темата е подобна на книгата на Тири за африканските оръжия, в която също са показани оръжия от качество и тип, достъпни за редовите колекционери, а не подбрани уникални образци. Но ако може да обобщя разликите, те са в книгата на Тири акцентът е върху цветните снимки, а в тритомника на Арбус Бастид върху текст. За мен лично най-ценната част са картите и географските определения на хладните оръжия.

Това със сигурност не е от книгите, които всеки колекционер на оръжия от Африка трябва да има. Но когато човек вече има основните книги за колекционери, такива академични публикации са допълващ източник на информация. Няма такова нещо като прекалено много познания по някоя тема.