Освен дълги хладни оръжия, в Западна Африка съществуват и цял куп ножове. В сравнение с мечовете и сабите обаче те не са толкова атрактивни. Освен това не са добре изследвани и описани по различните книги – разнообразието е извън обхвата на някои автори, а други като Цирнгибл публикуват само най-интересните и впечатляващи образци. Като колекционер аз все се стремя към придобивки със стойност, която възприемам като по-висока и съответно не съм събирал ножчета от този край на света целенасочено, но все пак имам няколко с които да започна темата тук в блога.
Има тенденция ножовете от Западна Африка да бъдат определяни всичките като “мандинго”, но като се има предвид колко голяма и разнообразна е мандинго етническата група, това понятие по отношение на оръжията е все едно нещо да бъде описано като “балканско” или “индо-персийско”. Това е сигурния и леко мързелив подход, при който с всеобхватно описание рискът да бъде допусната грешка е намален, но географските и етнически нюанси са тотално пренебрегнати. Ето един нож обаче, който като конструкция и украса на канията със сигурност прилича на по-добре познатите мандинго саби от колониалните войни на Франция с воините на Самори Туре на територията на днешните Бряг на Слоновата Кост, Гвинея, Южен Мали и Сиера Леоне. За тези саби ще стане дума в друг пост, но тук можем да разгледаме ножа, който е с право, двуостро острие с ромбовидно сечение. Дръжката е дървена, с кръгъл помел, цялата покрита с черна кожа. Канията е от няколко слоя кожа и плат, с характерно разширение в долната част и украсена с геометрични мотиви. Подобен нож е показан под номер 2 в “Панга На Вису” от Манфред Цирнгибл, без допълнителни уточнения.
В същата книга, образец номер 1 е друг тип мандинго нож, с извито острие и дървена дръжка с голям, сферичен помел и с метален ръкав без предпазител, в който влиза острието. Аз имам два ножа от този тип. Единият е с извито острие като ханджар, с кания от черна кожа с ресни. Другият е с по-особено острие, на форма донякъде като “буи”, вероятно в резултат от европейско влияние. На този острието има допълнителна украса от триъгълници и луни. Уви и за тези ножове нямам повече информация, но съм виждал образци с размери на къс меч.
И за край на този пост, още две ножчета, които някои описват като мандинго, но които е по-вероятно да са хауса от райoн, който се намира в северните части на днешните Нигерия и Камерун. Остриетата са двуостри и симетрични, с ромбовидно сечение. Каниите са от кожа оцветена в черно и червено, като едната е с проста украса а другата без украса. Дръжките са от някакво меко дърво. Едното острие е силно корозирало, докато на другото има едва видими следи от геометрична украса. Тези ножове са от втората половина на 20-и век и със сигурност няма да впечатлят никой с качеството им на изработка, но въпреки това са напълно функционални. Като колекционери ние понякога сме склонни да се отнасяме пренебрежително към неща, направени набързо и с минимални усилия, но тези ножчета са пример за предмети, които са ползвани от хора, на които им е трябвало да имат просто нож за самоотбрана, а не музeeн експонат. От етнографска гледна точка те са много по-добри образци на това, което мъжете в тази част на Западна Африка са ползвали до скоро и сигурно още ползват, отколкото примерно някой по-изпипан нож, направен за селски вожд, който да се перчи с него, като показаните от Цирнгибл в “Панга На Вису”.
Темата за ножовете от Сенегал до Нигер е потенциално доста голяма. Чудя се, колко от ножовете, на които съм гледал като на потенциални сувенири или прекалено модерни са всъщност по-прости образци за местна ширпотреба и започвам да си давам сметка, че въпреки ниската им парична стойност, те са част от цялостната картина на хладното оръжие от региона.
