Month: May 2023

Интересът ми към оманските оръжия доведе неизбежно до това да добавя и две брадвички, или по-точно глави на брадвички “джърз” в колекцията. Тези брадвички не са от Африка, а всъщност са от специфичен регион в Оман – полуострова Мусандам, който е омански aнклав в единия край на протока на Ормуз, заобиколен от ОАЕ по суша. Това място географски и исторически е по-близо до Персия, отколкото до Мускат и може би произходът на думата “джърз” е от думата за боздуган на Фарси – “гурз”.

По своето същество, брадвите джърз представляват малка глава от стомана, с геометрична украса, с бронзови набивки на по-качествените стари образци, сложена върху дръжка с дължина около 90 см и дебелина от около 2 см. Размерите на главата са толкова малки, че тези брадвички изглеждат като детски играчки или част от реквизит на пиеса за седемте джуджета – бронзовата главичка, която е по-голямата от двете е 8 сантиметра на дължина. Това обаче заблуждава, защото чрез силата създадена от дългата дръжка и концентрирана в малката глава може да се нанесе доста сериозен удар. В това отношение има прилики с брадвичките на авари, хазари, маджари и българи от ранното средновековие, въпреки че едва ли има директна връзка.

Брадвичките джърз са били ползвани като бастун/щека, като ръката държи горния край с металната глава и се опира на него. Освен това стават и за закачане на торби с товари и носене през рамо. Самоотбраната е по-скоро второстепенно предназначение, независимо дали срещу хора или срещу диви животни. Освен практическото им значение, те са атрибут на мъжете в тази малка част от света с важно културно значение. Интересно е, че по отношение на предназначението има прилики с някои брадвички от региона на Карпатите.

По данни на изследователи, местното производство е изчезнало напълно през осемдесетте, със смъртта на последния ковач. Чак през 2003-а е възстановено, в малки мащаби. Нишата е запълнена бързо от бронзови отливки от Индия и Пакистан. Една от моите главички е точно такава отливка. Другата, изкована от стомана също изглежда съвременна, макар и в по-традиционен стил. Украсата е доста грубичка, но острието е заточено като бръснач. Нямат дръжки, но пък са много лесни за помещаване.

Тези брадвички не са най-вълнуващото оръжие на света, обаче са нещо ново, слабо познато и надявам се, интересно.

След като дълго време нямах в колекцията дженуи с дръжка тип кумая, сега за няколко месеца се сдобих с два. Основната представа за дженуи е нож с острие, право или много слабо извито, направен от скъсена сабя. Този, който показах в началото на годината отговаря напълно на това описание. Новият на пръв поглед също изглежда така, но всъщност е различен.

Самият нож е комплектен и в добро състояние. Дръжката е от полиран кравешки рог, с шестоъгълна звезда на помела. Канията е дървена, покрита с кафява кожа и с бронзови накрайници, които са украсени в характерен за Мароко стил.

Острието е най-интересната част. Обикновено, остриетата на тези ножове са от скъсени по-дълги оръжия, каквото е острието на другия ми дженуи с дръжка тип кумая. На този острието привидно също е от скъсена сабя, но всъщност е изковано така. Основата в долния край показва, че няма как да е скъсено в този край, а каналите свършват преди върха, така че не е скъсено и отгоре. В единия край има маркировка с арабски надпис. Това е необичайно, защото в края на 19-и и началото на 20-и век, от когато е този нож, много от остриетата са внос от Европа със съответните клейма. Не е ясно дали това е местно производство, имитиращо вносното или специално произведено за мароканския пазар с надпис на арабски.

Харесвам такива придобивки, които освен че са приятен предмет сами по себе си ме карат да си задавам въпроси, които потенциално променят това, което знам по темата.