Тази година коледният ми подарък е книга за тихоокеански бухалки – “Власт и Престиж – Изкуството на Бухалките от Океания” с редактор Стивън Хуупър. Книгата е всъщност каталог на изложба от преди няколко години в галерия във Венеция. Това е тема, по която не знаех почти нищо и тази книга ме въведе в света на тези оръжия. Признавам, че досега ги подценявах като примитивни оръжия, представляващи технология от времето на праисторията, но някои имат интересна история и естетика, която ги прави да са нещо повече от просто една цепеница.
Книгата е публикувана през 2020-та година и е голям формат с твърди корици, с 319 страници. Няма обложка и хартията не е гланцова, но това е позволило по-голям тираж и цената е спрямо датата на този пост съвсем достъпна.
Изложбата е по инициатива на фондацията Джанкарло Лигабуе от Венеция и в нея са участвали европейски музеи и европейски колекционери. Заради пандемията не е имало как да участват музеи и колекционери от Америка и Океания, но дори и така обхватът на изложбата е доста голям и в каталога са показани 126 отделни образци от всички краища на Тихия Океан. Първите стотина страници са статии, посветени на историята на бухалките, тяхната употреба като оръжия, религиозни и церемониални предмети и значението им като произведения на изкуството. Според редактора, между Австралия и краищата на полинезийския триъгълник има около 300 вида бухалки, повечето от които имат подвидове, което създава огромно разнообразие от форми. Идентифицирането на по-простите от тях е сложно, но по-сложните и особени форми са лесно разпознаваеми и някои от тях са много атрактивни – например бухалките Уу от Френска Полинезия.
Не знам дали заради някаква носталгия от романа “Остров Тамбукту”, който четох като дете или заради екзотиката на тихоокеанските дестинации, но ми беше интересно да науча повече за тези острови, хората които са ги намерили и заселили и бухалките от времената на първите им контакти с европейските пътешественици.