Освен ислямските оръжия, в Африка има и цял куп други оръжия, които предлагат огромно разнообразие от форми. Не ми е цел да ги събирам, но от време на време някои от тях неизбежно ще попадат в колекцията и това дава възможност да ги разгледаме. В случая представям “икула”, ножа на мира на народността Куба от сърцето на африканския континент, на територията на днешната ДР Конго.
Самият нож е дълъг около 37.5 см. Острието е широко и листовидно, симетрично и еднакво от двете страни. В средата има централен ръб, като от двете страни има множество тесни канали, които следват извивките на острието. Дръжката е от дърво, с набивки от светъл метал – може би алуминий или цинк, които образуват сложни плетеници. С ножа дойде стар етикет, на който пише че е събран в Западен Касай, което е бивша провинция на ДР Конго (някога Заир). Няма дата, но предполагам че е от средата на 20-и век или може би дори малко по-рано.
Произходът на тези ножове е вероятно в ножове от Бенин – фигурите на известните релефи от Бенин размахват подобни ножове. Куба са едни от многото Банту народи, които са завладели голяма част от Африка. По времето на експанзията им, основното им оръжие е бил ножът за хвърляно “шонго” и самите Куба са се наричали Бушонго, т.е. хората на ножа за хвърляне. Кралството, което са създали в Конго е съществувало близо 800 години, и въпреки че нямат писменост, Куба пазят подробни данни за всичките си владетели. Според преданията, крал Шамба Болонгонго, който е царувал между 1600-та и 1620-тата година е решил да спре войните и е заместил шонго-то, ножа на войната с нов нож на мира, икула-та. Очевидно е че този нож е символичен, а не боен и старейшините на Куба го носят и до ден днешен като важен атрибут.
Този нож не е нищо специално и като цяло не е особено рядък и труден за намиране, но олицетворява перфектно оръжията от Африка на юг от екватора. Много от тях не са функционални оръжия, а предмети с особена символика, чието предназначение е културно а не бойно.