Month: November 2024

“Злато и Дамаск” – Каталог

В замъка Кобург тази година е имало изложба под надслов “Злато и Дамаск – Османското Изкуство на Коване на Остриета”. В нея са били изложени специално подбрани хладни оръжия от частни немски колекции, с остриета от дамаск, предимно булат, със златна украса. Това е доста специфична тема – само хладни оръжия, без огнестрелни или доспехи, ограничени в рамките на Османската Империя и при това само със специални характеристики на острието. Въпреки това са събрани 135 отделни образци на дълго и късо хладно оръжие, всичките от изключително високо художествено и историческо значение. Това е доста впечатляващо, особено като се има предвид че не са събрани от цял куп музеи, а само от частни колекционери. Аз нямах възможност да видя изложбата, но за щастие има публикуван хубав и подробен каталог на нея, който поръчах и този пост е за впечатленията ми от книгата.

Самият каталог е голям формат с твърди корици (но без обложка), с 392 страници. Многото илюстрации са всичките цветни. С оглед на този обем и качество, цената е повече от приемлива – 44 евро. Все още може да бъде поръчан през интернет от AntikMakler в Германия. Пощенските разходи потенциално обаче могат да излязат по-скъпи от книгата, както беше в моя случай, а отделно за тези, които живеят в Европа има и ДДС.

Какво точно има в каталога? Първоначално, има няколко статии посветени на историята на Османската Империя, нейните провинции, металургията и историята на производството на булат и различните технологии за украса със злато. Тези статии сан на немски и английски и дават контекст на експонатите, които следват представени в отделни глави, организирани хронологично. Самите експонати започват с тюркските саби от ранното средновековие, продължават през епохата на Тимуридите и след това разглеждат развитието и украсата на сабите в Османската Империя от 16-и век то края на 19-и век. Обърнато е внимание и на ятаганите, за които има две отделни глави, както и на ханджарите и камите и техните материали и украса. В началото на всяка глава има кратка статия на немски и английски, но самите описания, които са изключително подробни, са само на немски. След края на каталога има няколко кратки статии на немски за отделни материали като рог на носорог, слонова и моржова кост и т.н.т. Книгата завършва с библиография и речник на термини.

Нивото на статиите е високо и книгата като цяло е специализиран труд с подробна и качествена информация по темата, а не просто албум със снимки. Това, че са изложени оръжия от частни колекции, а не от музеи, които не могат да се видят лесно иначе я прави необходима за всеки с интерес по темата. Някои от най-интересните експонати са една ранна сабя от 16-и век от Централна Азия, в изключително добре запазено състояние, няколко ятагана с остриета от булат и редки и другаде непубликувани тимуридски ножове. За мен лично най-голям интерес представляваше главата за оръжия от Алжир и Тунис, където освен хубави стари нимчи, една от които е с помел във форма на змей има и нимчи с дръжки на ятаган и две особено красиви тунизийски пали, които са на едно от челните места в списъка ми с мечтани придобивки.

В заключение, каталогът на изложбата “Злато и Дамаск” е хубаво издание, с добре написани статии, в който са показани 135 редки и важни саби и ножове с големи цветни снимки. Този каталог може да бъде закупен на повече от достъпна цена спрямо момента на публикуването на този пост. Ако някой има дори и далечен интерес към темата, според мен ще е грешка да не се снабди с него сега.

Музеи в Катар

Сестра ми беше в Катар тази година и ми изпрати снимки на оръжия от два музея в Доха. Тези снимки са общо две дузини и това дава възможност в този пост да дам повече информация за експонатите в сравнение с предишни постове, където снимките са десетки или дори стотици и този обем не позволява такива подробности. А що се отнася до самите експонати, много от тях определено заслужават внимание.

Да започнем с Музея за Ислямско Изкуство, където се помещават шедьоври на приложното изкуство, събрани от всички краища на ислямския свят. За разлика от европейските колекции, които обикновено са създадени назад в миналото, тази колекция е сравнително нова и е съставена от предмети, които са били в продажба в близки години – т.е. неща, достъпни за съвременните колекционери (стига да имат покупателната способност на петролен шейх, малка но важна подробност).

Започваме с най-старите експонати, които за мен лично са и най-интересни. На първата снимка виждаме дълги хладни оръжия и шлемове от средновековието. От ляво на дясно, първият меч е саиф бадауи от 15-век, който идва от Мамелюкския Султанат в Египет. Този тип мечове е на първо място в списъка ми със желани придобивки и съм писал за него преди. Следващият меч е къс меч от Оман, който макар и архаичен на вид не е от Средните Векове, а е по-скоро от 18-и или в най-добрия случай 17-и век. Интересното на този е че се вижда шарка от композитен дамаск (дамаск в случая не е дори правилния термин, но няма да задълбаваме на металургични теми в този пост), което е нещо изключително рядко за този тип. Следващият меч е най-интересният, защото е т.нар. тип Галово, по името на селото близо до Враца, където подобен меч в добре запазено състояние, но без помел, е открит и описан още 60-те години. В частна българска колекция има много подобен бронзов гард, публикуван от Валери Йотов. Този меч в Катар е с почти идентичен гард и е купен от аукцион на Кристис, където е бил описан като фатимидски или аюбидски от 10-и до 14-и век. По-вероятно е да е ромейски (византийски) от 10-11 век, като българските находки. Няма данни къде е намерен, така че може и да е от България. Сабята най-отдясно е вероятно от Златната Орда. За шлемовете не знам достатъчно, но по-високият отляво е вероятно сасанидски.

На следващата снимка има доспехи – шлемове, наколенници и шлемове за коне. Интересна е маската между тях. Всичките тези предмети са от късното средновековие, от 15-и и 16-и век и са османски, тимуридски или потенциално Ак Коюнлу. Има възможност единият от шлемовете за кон да е мамелюкски от Египет или Сирия.

На следващата снимка виждаме лъкове, стрели и колчани. Аз не знам достатъчно по тази тема за да мога да направя разлика между османски и могoлски лъкове, например и за съжаление нямаме снимка на табелката с описание.

Следва центъра на залата с оръжия и доспехи – османски конник в пълна броня, с боздуган и щит. В света има седемнадесет запазени османски конни доспехи и е нормално музеят да е гордее с този експонат. Всички доспехи са маркирани със знака на арсенала в Света Ирена в Истанбул. Конната броня и повечето от бронята на конника са от 15-и век, с изключение на щита и шлема, които са малко по-късни, от първата половина на 16-и век.

Следва витрина с торадар – фитилна пушка от Индия и три рога за барут. Пушката е с украса от слонова кост, а цевта и страничните плоскости са от дамаск с позлата, като позлатата изглежда следва вълните на дамаската стомана. Горният барутник е от фино резбована слонова кост, а долния с формата на бивол изглежда като от стомана на снимката и е възможно да е целия от булат. Средният не знам от какъв материал е.

Оставаме в Индия и Моголската Империя със следващата витрина, която съдържа ханджари и кардове (ножове с прав гръб) с остриета от булат и дръжки от различни скъпоценни материали – ахат, лапис лазули, слонова кост, злато и сребро и различни скъпоценни камъни и перли.

На следващата снимка виждаме хубав персийски шамшир от булат с арабски златен накрайник на канията. В същата витрина има и два тулвара от много високо качество. Но най-интересният експонат е ятагана между тях. Според надписа е принадлежал на Стьепан Херцегович, босненски благородник от Херцег Нови, впоследствие приел исляма и служил като Велик Везир при Баязид Втори под името Херцегзаде Ахмад Паша. Това датира този ятаган в края на 15-и и началото на 16-и век, което го прави потенциално най-стария запазен ятаган в света. Още по-впечатляващо е че е запазен с оригиналната дръжка и кания.

Следващият експонат е доста кичозната шашка на Ахмад Шах Каджар, последният персийски шах от династията Каджар, царувал между 1909-а и 1925-а година. Острието е от булат, едно от последните такива преди технологията да бъде временно загубена.

Завършваме с могoлски ханджар и ханджарли с дръжки със скъпоценни камъни. Тези ножове са публикувани в книгата “Скъпоценни Индийски Оръжия”, за която съм писал в блога. Те могат да бъдат разглеждани както като произведения на оръжейното изкуство, така и на бижутерийното. Интересен е контрастът между тези ножове и обикновения ромейски меч, с отлят бронзов масово произвеждан гард. Кой знае, може мечовете на василевските от Константинопол да са били също толкова отрупани със скъпоценни камъни, но те не са достигнали до нас.

Вторият музей е Националният Исторически Музей на Катар. Тук експонатите са свързани директно с историята на Катар, основно на шейховете. За тези снимки няма нужда от подробни коментари – табелките които са снимани дават достатъчно информация. Сабите специално са типични за Арабия и много от тях имат хубави вносни европейски остриета или остриета от персийски булат.

С това виртуалният тур приключва. Може би някой ден ще имам повод и възможност да видя тези музеи на живо, но засега тези снимки са достатъчни за да получа осбхта идея за това какво е изложено. Въз основа на предмети публикувани в различни книги подозирам, че това е само малка част от цялата колекция на шейха на Катар от специално подбрани оръжия и доспехи от най-високо качество и/или историческа стойност. Интересното е че за разлика от колекциите на повечето европейски музеи, които или не се променят или добавят нови експонати с много бавни темпове, при тази колекция има всички предпоставки тя да продължи да расте и то сравнително бързо. Така че след някоя и друга година, стига да има кой да сподели снимки или видео, ще можем да направим сравнение и да видим какво е добавено.