Тази година нямах много придобивки – понякога просто не излизат много неща, които да са в моята тема. Но за края на годината успях да добавя нещо доста интересно в колекцията – ятаган, който по причини които ще изложа по-надолу, смятам че е от по-ранен тип, от времето на Голямата Турска Война в края на 17-и и началото на 18-и век.
Ятаганът е сравнително къс – 62 сантиметра дължина от върха до края на дръжката. Други образци на подобни ранни ятагани от този период са в същия диапазон от 55см до 70 см. Най-ранните ятагани от началото на 16-и век, като този в музея в Доха, Катар (74.5 см) или ятагана на Сюлейман Великолепни в Метрополитън (59 см) са също сравнително къси. Това не е изненадващо – ятаганът е просто голям нож и най-дългите образци са от втората половина на 19-и век, като някои зейбекски ятагани. Радващото за моя е че е в много добро запазено състояние, заедно с оригиналната кания.
Канията е от тънко дърво, облечено в черна кожа с фин шев по горния ръб. Други запазени образци имат сребърни накрайници, за които подозирам че може да са добавени в централна Европа по ятагани, пленени по време на австрийското настъпление в Западните Балкани след Втората Обсада на Виена през 1683-а година. При внимателно разглеждане на моя е ясно, че никога не е имал метални накрайници на канията, защото шарките от украсената страна стигат до върха, докато откъм входа на канията се вижда как характерната скоба е направена от самата кожа. Дръжката е от два чирена от слонова кост с лека патина. Те са сравнително дебели, но няма характерните за по-късните ятагани уши. Материалът също е от значение – през 19-и век почти всички бели чирени са от моржова, а не слонова кост. Главата на дръжката е с триделна форма, малко като дръжките на карабелите, които също са популярни в Османската Империя по това време. Лентата между чирените и паразванът са от калай с тънък сребърен обков с ниело флорална украса.
Острието е най-интересната част. Както стана дума, то е сравнително късо, но за сметка на това широко и с по-изразено удебеление в горния край в сравнение с елегантните тънки и дълги остриета които сме свикнали да виждаме на ятаганите от 19-и век. До известна степен формата има прилики с махайрите от античността. Самото острие е от няколко компонента – режещ ръб от закалена стомана, няколко ленти турска панделка в средата и Т-образен гръб. От едната страна има клеймо на майстора. Интересно е че много от ятаганите от този период са с остриета с ленти турска панделка. Такъв тип конструкция явно е бил популярен, ако не другаде то със сигурност поне на Балканите, защото във фолклора се пee за саби диплянки (т.е., с ленти турска панделка) в контраст със сабите дамаскини (от булат) – има ги в песните за Крали Марко, Св. Георги който се бие с ламята и т.н.т.
Ятагани с такава форма на острието има в музеи и частни колекции, като някои дори са публикувани. Първият образец е във Военно-Историческия Музей във Виена, във витрината с трофеи от Голямата Турска Война. За съжаление не му знам размерите и снимката, която съм направил в началото на този век не е перфектна, но характерната форма на острието е видна.
Следващият образец е от книгата за турските трофеи в Карлсруе, които датират от същата Голяма Турска Война. Този ятаган е 75 см на дължина.
Имам в архива си снимка на ятагани от музея на Баварската Армия в Инголщат. За съжаление не можах да отида до този музей миналото лято, когато бях наблизо и не знам дали това е част от постоянната експозиция или някаква изложба, но е интересно че този ятаган е с накрайници и гривна с халки за носене през рамо.
И накрая, в каталога “Злато и Дамаск”, за който пуснах пост преди няколко седмици има един подобен ятаган, с дръжка с глава като моята, който е цели 80 см дълъг и острието с внушителните 9 ленти турска панделка.
Интересно е че извън частните колекции, запазените ятагани от този тип са в музеи в Австрия и Германия и свързани с конфликта между Османската Империя и Свещената Лига в края на 17-и век. В колекциите на турските и балканските музеи няма такива ятагани, но това има потенциално логично обяснение. Устройството на Османската Империя е такова, че няма достигнали до наши дни потомствени колекции от оръжие както в замъците от Централна и Западна Европа. Имперските колекции в Истанбул пазят сабите на османските владетели, дипломатически подаръци и военни трофеи. По-обикновените оръжия са били рециклирани. Моят ятаган е добре запазен, което може да бъде само в резултат от добро съхранение в продължение на няколко века. Това няма как да се случи в нормални битови условия или в някоя изоставена постройка, така че почти сигурно е бил част от колекция, вероятно една от тези, които са съдържали трофеи от Голямата Турска Война.
Стари, редки и добре запазени османски, а и не само османски оръжия винаги са добре дошли в моята колекция, без значение дали имат пряко отношение към любимата ми тема за ислямските оръжия от Африка. Това е един добър завършек на годината за мен, Весели Празници на всички!