Първата ми придобивка за годината е кумая от края на 19-и век. Заедно с нея е добър момент да покажа и една кумая придобита миналата година, която не е от съсщото качество и сама по себе си не би заслужила пост. Акцентът със сигурност ще е върху по-старата от двете.
Нека първо разгледаме по-интересния от двата ханджара. Тази кумая е дълга общо 36 см, като острието е 21 см. Дръжката е от кост (камилска?) със сребърна розетка, а канията е покрита със зелен плат и сребърни пластини. Втулката на дръжката, в която канията влиза също е сребърна. Сребърните части имат множество маркировки. На всичките е сложено голямо кръгло клеймо на Маракеш и числото 06, за 1306-а година по Хиджра, която съответства на 1888-а. Впоследствие са добавени и маркировки “глава на овен”, които възникват през 1925-а година като атестат за сребърна проба. Според продавачът, среброто е от 86% проба.
Два ханджара в подобен стил са показани в каталога на Ерик Клод, също от Маракеш и с клейма които ги датират съответно едната от края на 19-и век, а другата от 1870-75г. До сега нямах кумая с клеймо по сребърните части, което да я датира с точност в края на 19-и век.
Освен тази кумая, преди повече от половина година добавих и една по-обикновена в колекцията. Тя не е толкова интересна като другата, но ето снимки и на нея, както и на растящата колекция от този тип ханджари. С оглед на разнообразието от стилове, има много още много на къде да расте.
